Младокът Стефан Попов е един от талантливите млади футболисти, на които се възлагат големите надежди в Ботев (Пловдив). 17-годишният футболист и други талантливи момчета от школата имат шанс да се утвърдят в първия състав на „канарчетата“. Попов вече взе участие в няколко контролни срещи на „жълто-черните“ по време на зимната подготовка и все още чака своя шанс в официален мач. Ето какво каза младокът пред Sportal.bg.
Къде те намирам в момента и как поддържаш форма в дните без футбол и организирани тренировки?
– Намирам се в Марково и спазвам всички предпазни мерки, тренирам в двора по изготвена програма от кондиционния треньор на мъжкия отбор.
Започваш състезателния си път в школата на Локомотив (Пд), след което изкарваш период и в Барселона. Разкажи ни повече какви спомени имаш от тези две места.
– Да, така е! Като бях доста малък, моите родители ми ме заведоха на „Лаута“ и там започнах да тренирам. Имам както и хубави, така и доста лоши спомени. Тогава самият аз не знаех от кой отбор съм, защото дядо ми е един от най-запалените ботевисти и първият мач, който гледах на живо, беше на „Колежа“. След това родителите ми решиха, че ще живеем в Испания и претърпях промяна, за която съм радостен. Научи ме на много неща. Сега мога да кажа, че вече съм на правилното за мен място и нямам намерения да правя промяна.
Как премина в школата на Ботев?
– Всичко стана много бързо. Когато решихме, че се прибираме в България от Испания, първият отбор, който ме потърси, беше Ботев. Тогава треньор беше Иван Гешев. Приех поканата, без да се замислям. Имаше и други опции, но това бе първият ми избор.
Все още нямаш официален дебют с Ботев (Пд), но направи неофициален срещу Марица (Пловдив), в който отбеляза и гол. Проведе зимна подготовка с представителния тим. Как те приеха в отбора?
– Първо искам да благодаря на Ферарио Спасов и целия щаб за шанса, който получавам. В отбора мога да кажа, че не само аз, а и всички други по-млади играчи бяхме приети отлично от по-опитните.
Кои са менторите ти във футбола?
– Имам трима идоли, на които се възхищавам и които ме надъхват. Това са Шави, Петър Зехтински и Тодор Неделев.
Ботев изигра последната си проверка от зимната подготовка срещу отбора на ЦСКА 1948. Ти влезе като резерва и си изкара червен картон, макар мачът да беше приятелски. Славчо Шоколаров получи и контузия при единоборството. Какво се случи тогава и взе ли си поука?
– Мога да кажа, че влязох доста прегорял заради атмосферата и факта, че исках да дам 100% от себе си. Съжалявам за случилото се, но понякога има и такива неща във футбола. След мача лично аз потърсих контакт с него, за да му се извиня.
Сочен си за един от талантите в Ботев, които имат шанса да се утвърдят в представителния тим. Тези очаквания натоварват ли те?
– Всеки си има мнение. Както треньорите, така и по-опитните футболисти ни съветват да не обръщаме внимание на такива неща. Това кой е талантлив и кой не е, го определя треньора. Аз като юноша се раздавам на максимум, а това какво ще стане, го решава треньорът.
