-
Левски изхвърли Лудогорец от турнира за Купата на България и „синята“ част на страната най-после получи повод за малко радост и щастие. И трябва да се отчете – напълно заслужено. Доста хора помагат от сърце на от бора – кой с колкото и с каквото може. Всички тези хора определено не заслужават това, което тимът на Хубчев им поднесе срещу ЦСКА-София и Славия. Заслужаваха нещо повече и го получиха срещу Лудогорец. Не, че Левски игра супер или надигра хегемона в България от последните 8 години. Просто всеки даде 100% от себе си и всички, които бяха на „Герена“, го оцениха. Тръгнаха си доволни от стадиона.
Този успех беше много важен и може да преобърне сезона на Левски. Въпреки че всички се раздадоха, ако тимът на Хубчев беше загубил, вероятно отчаянието щеше да обхване голяма част от „синята“ общност. Колкото и тя да е по-многобройна и по-различна от всички останали. В България футболната култура е такава, че феновете с призиви не можеш да ги доведеш на стадиона. Те искат резултати, а специално тези на Левски – поне добра игра – все неща, които на „Герена“ ги няма вече повече от 10 години.
Най-ценното за Левски от този мач би било всички футболисти в синьо да повярват във възможностите си. Да повярват, че могат. Защото елиминираха по-силен отбор от тях, и не бяха сериозно надиграни. Вече е ясно, че възможностите на отбора са по-големи от онази грозна гледка, която представляваше той на мача със Славия. Щом като може за 120 минути да не допуснат гол от Лудогорец, значи не са толкова слаби футболистите. Доста по-силни отбори в Европа не успяваха в последните 8 години да опазят мрежата си суха срещу тима от Разград. И то за доста по-малко от 120 минути.
Освен това Левски победи един много силен Лудогорец, който игра с всичките си титуляри. При това отпочинали след мача с Интер, след който нямаха друг двубой цяла седмица. А и това бе един Лудогорец, който безспорно искаше да победи. Да, тази купа не е нещо на живот и смърт за този отбор и драми след отпадането в Разград няма да има. Но който е гледал, е видял добре, че Левски победи отбор, който въобще не бе дошъл на „Герена“, за да отбие номера. Така че най-големият позитив за футболистите на Петър Хубчев след този мач е самочувствието и реалната преценка, която би следвало да си дадат за своите възможности. Убедиха се за пореден път, че имат и многобройна публика, която може да им помага сериозно при тежка ситуация. Самата публика също, ако имаше някакви съмнения в качествата на своите любимци, вече би трябвало да ги отхвърли и оттук до края на сезона също да се мобилизира още повече.
Това, което става сега с Левски по отношение на организацията и финансирането, е колкото неприятно, толкова и приятно. Ясно е, че никога не е добре да не знаеш кога ще ти свърши и последната стотинка. Но пък е хубаво да разбереш, че на толкова много хора им пука за Левски и дават и последните си пари, за да спасят любимия си клуб от фалит. Клуб, който за много от тези хора е на първо място в ценностната им система.
Ясно е, че така – само с дарения, не може да се кара вечно, но поне временно, докато се изясни въпросът със собствеността, е вярното решение. А и завръщане към отдавна отминалите романтични времена от най-ранните години в клубната история. Тогава, когато той е разчитал единствено на средства от тези, които го обичат, колкото и оскъдни да са били тези пари.
Със сигурност с мача срещу Лудогорец, Левски взе живителна глътка въздух. Поне още един месец ще има реални шансове да вдигне трофей. Този трофей трябва да бъде сериозен (но не и единствен) стимул за играчи, фенове и ръководители да продължат да бъдат едно цяло. Само така има шанс нещата да се оправят.
Нека да кажем няколко думи и за самите футболисти. Категорично не е вярно, че Левски няма лидер. Живко Миланов има всичко необходимо, за да влезе в този образ. И той го прави – не само в този мач, но и в много други. Израснал е на „Герена“, а както самият той каза преди няколко месеца – помни добре и времената, когато не можеше да си стигне до колата от гнева на хората, когато Левски направи „хикс“ на своя стадион. Със сигурност присъствието му на терена дава много на този Левски. Почти същото важи и за Иван Горанов. Миятович не е най-блестящият вратар на света, но във всеки мач прави каквото може. Холмар Ейолфсон и Хали Тиам са прекрасни футболисти. Исландецът действа по-елегантно, но почти винаги точно. Сенегалецът е по-груб в действията, но обира много високи топки, пресича пасове на съперника и безспорно ясно си дава сметка за кой отбор играе. Робърта има качества, Костов след тежката контузия прави каквото може. Спиерингс макар да играе от съвсем скоро със синия екип загатва, че може би ще се окаже находка. Всички тези момчета, а и останалите (Мартин Райнов игра със счупен нос, Симеон Славчев със счупен пръст) са все хора, които заслужават публиката да застане зад тях. Те обаче трябва да си дадат сметка, че такива мачове като този със Славия не трябва да се повтарят. И разбира се – да спрат да си просят глупави картони, като червения на Алар (също добър играч) срещу Славия и жълтия на Миланов срещу Лудогорец.
Ясно бе, че Драгомир Драганов нямаше да промени решението си да даде дузпа за „орлите“ и при това положение капитанът можеше да отложи протестите за след нейното вкарване. До вкарване не се стигна, а спасяването на Миятович можеше да предотврати и картона на Миланов. Отборът и без това има куп проблеми с контузии и наказания и глупавите картони са излишни.
Колкото по-често хората виждат Левски от четвъртък вечер, толкова по-скоро добрите времена ще се върнат.
Само Левски !