Успехът не идва от днес за утре, а с правилна, упорита и целенасочена работа. Това го усетиха и сините, които се опитват да отворят вратата към същинската фаза на Шампионската лига. За да го сторят, ще трябва да отместят от пътя си гръцкия АЕК, който има в състава си цели 21 национални състезатели.
В сряда на Хулио Веласкес и възпитаниците му предстои реванш в Атина след 0:0 на „Васил Левски“. На „Света София“ сините ще се борят за мечтите си. Но дори и да не ги постигнат, еврокампанията до момента е отчетена като повече от успешна, защото в 7 двубоя в ШЛ отборът е непобеден и вече си гарантира участие в шампионатния формат на Лига Европа и мачове на континенталната сцена до края на януари (б.а. – сините ще изиграят със сигурност още поне 9 двубоя).
През лятото на 2024-та написаното по-горе щеше да изглежда като научна фантастика. А именно тогава започна градежът на сегашния отбор. От по-рано в състава са сегашният капитан Кристиан Димитров и юношата Асен Митков. Та в онзи момент новопривлеченият треньор Станислав Генчев получи право да извърши мащабна селекция и да се започне „на чисто“, още повече, че евротурнирите не бяха достигнати. Тогава ситуацията бе охарактеризирана най-добре от собственика Наско Сираков, който се извини на освободения наставник Николай Костов, защото той просто като се обърнел към пейката, нямало футболист, който да влезе в игра и да помогне…
Но да се върнем на Генчев, който с подписването вече имаше нов играч – дошлият малко преди това ляв бек Майкон. Неговият трансфер е знаков и олицетворява трансформацията, която се случи в Левски както с правилната селекция, така и с развиването на играчите, на щаба и въобще на целия отбор. Та в подготовката той не бе одобряван от Генчев, но допреди месец бе най-конвертируемият играч на сините. Майкон дойде от третодивизионния бразилски Нова Игуасу. За вдясно на отбраната бе взет Алдаир от… трета лига, но на Испания. Пак от третото ниво, но на Португалия, пристигна Мустафа Сангаре – от Варзим. От третия ешелон на Хърватска дойде дефанзивният халф Клемент Икенна (б.а. – неговият Дубрава бе изпаднал от Втора лига), а от втория тамошен дойде вратарят Матей Маркович – изпаднал с Рудеш! С елитен статут от новите тогава бяха единствено родният национал Алекс Колев от Крумовград, както и пристигналият след старта на сезона Кристиан Макун, играл преди това в кипърския Анортозис. Та този отбор се надскачаше и бе втори след есенния дял на кампанията. Началото бе силно, играта – също, но постепенно парата бе изпусната. И точно заради безличното представяне на терена и спор около играчите Джавад ел Джемили и Евертон Бала, зад които застана собственикът Наско Сираков, вратата на Генчев бе посочена.
На „Герена“ пристигна испанецът Хулио Веласкес, който започна да реди свой собствен пъзел. Той просто даваше определени профили на играчи, които да бъдат привличани. Те бяха подбирани от клуба, а на финал одобрявани от испанеца, за когото на първо място е характерът на футболиста, а едва след това спортно-техническите качества (б.а. – отказал не един и двама играчи, минали през сериозни клубове, защото щели да се сърдят, ако останат резерви).
Левски се развиваше като клуб, многомилионните дългове бяха стопени най-вече заради добри продажби на играчи, а идваха все по-качествени попълнения. В резултат на това бе завоювана титлата, а сега се гонят високи върхове, като на „Герена“ вече
ловят рибата с качествена стръв. И се стигна до момента Левски да взима играчи от елита на Португалия, Русия, Чемпиъншип, а най-пресният нов – Марко Груич – за последно е бил част от гръцкия шампион АЕК, наред с това халфът е и актуален сръбски национал.
Всъщност скокът на сините само спрямо 12 месеца по-рано е огромен. И това лесно се вижда от освободените играчи (б.а. – до момента няма нито един продаден), както и от привлечените. Паралелът не лъже – качествата на новодошлите са далеч по-високи от тези на заминалите си. През лятото капитанът Георги Костадинов сложи край на кариерата си и стана спортен директор, а от халфовата линия излезе и Карлос Охене, който не получи договор. Вместо тях в състава бяха влечени Мехди Мубарик (б.а. – дошъл от елита на Русия – Динамо Махачкала) и Сержинъо (б.а. – от португалския първодивизионен Санта Клара). Може ли сега някой да си представи със без тях? Не, нали? А Костадинов и Охене не бяха и със а статут на твърди титуляри. Напусна и Рилдо, а вместо него дойде Рейналдо (б.а. – за последно бе играл във втородивизионния португалски Шавеш, но бе собственост на елитния Санта Клара). Давид Кусо може да бъде ползван като ляв бек и дясно крило, а дълбочина на състава дават още крайните защитници Алекс Сентейес (от Алмерия – играл бараж за Ла Лига) и Хевертон (от Куинс Парк Рейнджърс, Чемпиъншип), а тепърва ще се уточнява ролята на полузащитника Марко Груич, който е носил още екипите на Цървена звезда, Ливърпул и Порто.
Левски измина дълъг път и вече е привлекателна дестинация дори за играчи с доста добри визитки. Играе силно, надиграва се, надскача се. Кой е звездата в състава? Евертон или новите Рейналдо и Сержиньо? Всъщност, звездата е Левски! Както трябва и да бъде!
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
