-
В четвъртък ЦСКА-София изигра четвъртия си много слаб мач от началото на кампанията след този за Суперкупата с Лудогорец и двата с Лиепая. Оказва се, че в повече от половината срещи през сезона игровото поведение на отбора е било разочароващо. След 90-те минути в Пилзен за армейците остана само да вярват и да се надяват. Трябва да сътворят едно малко чудо, повтаряйки представянето си от първия сблъсък срещу Осиек, за да имат шанс да продължат напред. Трудно е да повярваме, че тези два мача са изиграни от един и същ отбор, съставен от едни и същи футболисти и воден от един и същ треньор. В световния център на бирата червените действаха сякаш налегнати от тежък махмурлук и не показаха и частица от агресията, креативността, ефективността и страстта, с които предрешиха крайния изход от битката с хърватите.
На „Досан Арена“ видяхме страха, облечен в черни фланелки, а стил и начин на игра трудно можем да коментираме, тъй като те не съществуваха.
ЦСКА-София загуби закономерно с оглед ситуацията на терена, а двата гола пасив са най-малкото, с което можеше да си тръгне. Оправдания със съдията, който не маркира засада при първия гол на домакините, ще изглеждат смехотворни. Грешката на лайсмена е безспорна, но когато не си успял да създадеш чисто положение на отбор, допуснал 5 гола в два мача с ТНС, трябва да потърсиш вината само и единствено в собствената градина. Когато Антов и Матей цял мач са се чудили откъде ще дойде по-голямата заплаха – дали от противниковите нападатели, или от Бусато и собствените дефанзивни халфове, то поводи за оптимизъм не е лесно да се намерят.
На първо място изниква въпросът защо бе допуснато Стойчо Младенов да няма опции от резервната скамейка? Червените тръгват да атакуват групите на един от евротурнирите след провалена подготовка и липса на адекватна селекция. Кой и защо доведе Нзила, който явно не става и за резерва, щом цял мач не го пускат на мястото на незнаещия къде са намира Амос Юга. Ясно е какво е нивото на Нзила, щом Стойчо не прибягва до услугите му дори когато е крайно наложително да извърши промяна в средата на терена. Явно дори фактът, че е провел пълноценна подготовка с отбора, не е достатъчен, за да му се гласува доверие в належащ момент. А Чатакович и Вилдсхут? Първият не хваща ръка дори при абсолютната липса на идеи в халфовата линия, а вторият в 7 мача като титуляр няма нито един гол.
Защо не се намери алтернатива на Мазику, който ако играе по този начин в неделните мачлета в кварталното училище, ще бъде пратен зад вратата да гони топките. За последните месеци французинът има едно избухване с прекрасен гол срещу Осиек и толкова. През останалото време е апатичен и несигурен, а връхната точка бе при втория гол на Пилзен, когато бе преодолян с лекота, но дори не се трогна и вместо да преследва опонента, спря на място и завъртя главата си в обратна посока. Мазику издишаше сериозно и на реванша с Осиек, но онзи ден бе безобразен.
А какво да кажем за Юга, който преди време бе определен от Бруно Акрапович за червения шеф на терена. Френският исполин почти нямаше вярно отиграване, допусна твърде много непредизвикани грешки, бе разпилян и припрян. Юга бе най-слабият на терена в Пилзен, а върхът на безотговорното му представяне бе картонът, който си изкара в последната минута. Заради него ще пропусне реванша. По този начин Стойчо Младенов, иска или не ще, трябва да направи това, което не стори в четвъртък вечер, а именно да потърси промяна. А тя трябва да е коренна и не само в стартовия състав. Наставникът има само седмица, за да нанесе нужните корекции и да използва мача с Пирин в неделя, за да отработи някои взаимодействия, промени и игрови подходи.
Ясно е, че ефектът от смяната на треньора и ентусиазмът не могат дълго време да водят отбора. Сега са нужни спортно-технически аргументи, но съвсем различни от изритванията на топката в предни позиции, които бяха приложени в Лиепая и Пилзен. Срещу себе си ЦСКА-София има високи, здрави момчета, които не са някаква сериозна класа, но притежават достатъчно опит и самочувствие, за да се справят с отбор, който изповядва архаичен, предсказуем и разпокъсан футбол. А в четвъртък вечер ЦСКА-София бе точно такъв. И по това си прилича с онзи Лудогорец, който видяхме 24 часа по-рано в Малмьо. Да ги попита човек и двата ни евроучастника защо им бе нужно да стават за майтап на всички на Стария континент, искайки да отлагат мачовете си от вътрешното първенство без основателна причина. Класикът го е казал: Който играе, печели, който не играе, не печели. Е те не играха – през уикенда в пряк, а в средата на седмицата в преносен смисъл и… не спечелиха. След седмица ще видим дали някой си е научил урока…
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
