Стилян Петров скоро не бе говорил на тема ЦСКА-София – Левски. Той е от малцината, преминали през „Армията“, които никога не са обелили една дума накриво за сините. Веднъж Стенли дори облече тренировъчен екип на Левски и се включи в занимание на „Герена“, за да поддържа форма преди мач на националния отбор. Бившият футболист говори пред „Тема Спорт“ за спомените си от дербито, когато той бе с червения екип, както и някои специфични особености, когато става дума за финал за купа. Разговорът започва с любопитен момент, когато Стилян е трябвало в ранна футболна възраст да напусне родния си клуб Монтана.
Стиляне, помниш ли като младок в Монтана кога животът те сблъска да избираш къде да продължиш кариерата си?
– Не беше сблъскване дали да отида в Левски, или ЦСКА. Просто тогавашният президент на Левски Томас Лафчис закъсня с няколко часа.
Как така с няколко часа?
– Да, точно така. Ние подписахме сутринта с ЦСКА и той се обади вкъщи на баща ми след около 4 часа и каза, че иска да ме привлече в Левски. Но баща ми обясни, че вече сме взели решение, подписали сме и няма как да си променим мнението. Благодарихме му за обаждането. Той човешки и професионално оцени и разбра ситуацията и преминаването в Левски закъсня с часове.
А преди това от Левски имаше ли подпитвания?
– Такива имаше най-вече от Литекс, Гриша Ганчев тъкмо ги беше поел. И имаше запитване от тях, но не и от Левски. Аз подписах сутринта, а те се обадиха по обяд. В кръга на шегата, явно сините скаути бяха закъснели.
Не те ли беше яд? До този момент си бил фен на Левски.
– Да. Баща ми винаги е бил фен на Левски. Но това беше решението за моето развитие и нямаше как да го променим. Това беше трудно прието от баща ми, защото кариерата ми предстоеше да продължи в ЦСКА, а не в Левски.
Имаше ли емоционални моменти, примерно у дома да късате календари на Левски?
– Представи си как баща ми трябваше изведнъж да започне да ходи на мачове на ЦСКА. Но това беше ситуацията с моето развитие. ЦСКА тогава бяха много силни, при Георги Василев имаше невероятни футболисти и за мен бе удоволствие да деля една съблекалня и да се уча.
Кой мач срещу Левски помниш най-ясно? Не с положителни спомени, а кой най-добре помниш?
– Това бе, когато бях сменен още през първото полувреме. Мачът с Левски, който загубихме с 0:5. Ето, сега пак като се сетя, не мога да разбера защо ме извадиха от игра. Но тази смяна, категоричен съм, че бе продиктувана от футболисти, а не от треньора, което е странно за мен. Бе доста неприятен момент. За първи път се сблъсках с особеностите на клубната политика – това опитните футболисти да ръководят, а не треньорът. Това е неписаният закон на тарторите. Смяната ми бе продиктувана от по-опитните футболисти на ЦСКА. Но тогава, в тези години се процедираше и така. Неприятен момент, който завинаги остана в мен и ми даде да се науча, че така не трябва да се процедира и че не е редно един футболист да се прави на важен, да си придава правомощия и да ги използва срещу негов съотборник.
А в същото време един треньор, в случая Петър Зехтински, не трябва да се поддава…
– На влиянието на футболистите, да. Това означава, че си слаб треньор, че нямаш контрол над съблекалнята, което е малко неприятно. Но когато си млад футболист, тепърва навлизаш в тези проблеми, преодоляваш такива препятствия, които си оценяваш и се учиш от тези моменти. Извлякох си извод, че никога не трябва да се бъркам в такава политика и да влияя на треньор как да ръководи един мач и какви смени да прави.
Особено пък на финал, особено срещу големия съперник. Срещу по-малки отбори вероятно е друго.
– Ами неприятно е, най-вече като си млад футболист. Ти трябва да усетиш подкрепа, но тогава бяха различни времената. Тогава имаше тази йерархия, по-старите са тези, които ръководят, които взимат големите решения. Сега футболът е съвсем различен. Но тогава ние младите просто навеждахме главите, не коментирахме и не вземахме отношение.
При какъв резултат беше това?
– Мисля, че при 1:0 за Левски.
А как се настройваш преди финал за купа?
– Това е времето, при което мотивацията изцяло взема връх. Финалите са много големи и важни мачове. Всеки един футболист живее по друг начин преди дербита и големи мачове. Тогава специалисти и анализатори те оценяват най-добре. Дали можеш да се изградиш като футболист за големите мачове, дали в тях умееш да покажеш качествата си. Физически и тактически ти работиш цялата седмица, но накрая психиката е много важна. В такива финали не всеки успява да покаже най-доброто от себе си. Нерядко талантливи играчи във важни мачове не успяват да разгърнат възможностите си.
Колко по-различно е в Шотландия с ЦСКА срещу Левски?
– При моето изграждане като футболист в България и дербитата с Левски мачовете бяха на невероятно ниво, с отлични футболисти, някои от които се бяха върнали след успешен престой в чужбина. При Селтик и Рейнджърс е доста по-различно. Всичко е по-скоростно и физически натоварващо. Мачовете идват по-бързо, по-голям е зарядът и това ми направи голямо впечатление.
Играл си и в дербито Астън Вила – Бирмингам?
– Да, но е доста по-различно от шотландското дерби и това го казват и хора, които са участвали в сблъсъци Реал – Барселона, Ман Юнайтед – Ливърпул. Зарядът е друг и нещата стоят по-различно. Един сезон с екипа на Селтик играх цели 6 пъти срещу Рейнджърс, 4 пъти се извъртяхме за първенство и двата финала за купите. Но това са мачовете, в които един футболист се доказва и показва, че расте и се развива в правилната посока. Особено пък за млад футболист. При мен дербитата преминаха в по-младите ми състезателни години. Започнах отрано, от 18 години на ЦСКА и Левски, после на 19 години Селтик – Рейнджърс. Така че завиждам на тези, които ще играят финала за Купата на България в неделя. Особено на младите играчи. Това е мач, който може да ги кали, да ги утвърди, да им даде увереност. Те трябва да знаят, че много футболисти искат да са на тяхното място и им завиждат.
Отстрани и отдалеч погледнато, наличието на Лудогорец по някакъв начин измива ли от ореола на сблъсъка между Левски и ЦСКА?
– Поне в моите очи никога не го е обезличавал. Винаги съм гледал на тези два отбора по различен начин, дори при всички проблеми, през които преминаха и все още ги съпътстват. Това са два гранда с невероятна фенска маса, която обича отборите си и почита традициите си. Левски и ЦСКА винаги ще бъдат най-големите и ярки клубове в България. За съжаление от време на време те се отдръпват, същото важи и за Локо Пловдив и Ботев, които имат голяма маса привърженици. Но за никого това не е учудващо. Един клуб се оценява и подкрепя адекватно на начина на ръководене. През последните години ръководенето на водещите клубове бе доста сгрешено. Но огромните маси привърженици продължават да оказват своята подкрепа и се опитват да направят така, че ЦСКА и Левски да са отново на висота и да печелят титли и купи.
Приликите от твоя гледна точка между Рейнджърс и Левски?
– Привържениците в България продължават да показват обичта си към клуба, като особено за Левски това се отнася и финансово. Така беше с Рейнджърс. Клубът бе в голяма финансова дупка, направо фалирал, слязоха надолу няколко години, но се върнаха и в момента са на финал на Лига Европа. Ръководенето на клубове с голяма фенска маса е изключително важно, а това в България бе доста занемарено и изкривено за съжаление. При ЦСКА пък бе направен опит да се раздели червената общественост на кое е правилното и кое е неправилното ЦСКА. Кой да се поддържа и кой не. За мен винаги е имало един клуб ЦСКА, този, за който съм играл пред невероятна публика, и ЦСКА ще бъде такъв, какъвто помня, и такъв, какъвто продължавам да подкрепям. Този отбор, който е на „Армията“, се опитва да съществува, да надгражда, този клуб е познатият навсякъде по света. Всеки клуб си изстрадва катаклизмите. Ето, виждаме какво беше Левски преди завръщането на Мъри Стоилов. Но за мен това не е изненада. Работил съм с него, знам му вижданията. Той е добре структуриран треньор, знае какво иска и как да си изкаже идеите. Знае как тези идеи да ги внедри в игрови план. Нивото на българския футбол не е чак толкова високо и един топтреньор бързо и видимо променя обстановката.
Играл си срещу отбори, водени от Алан Пардю, какви са ти впечатленията от мениджърските му способности?
– В тази ситуация в ЦСКА той като че ли най-правилно взе треньорска роля след напускането на Стойчо Младенов. Пардю бе в кухнята, запознат е със стратегията и с обстановката, наясно е със ситуацията и познава профилите на футболистите и техните характери. Останаха малко мачове освен този големия за купата. От срещите ни в Англия не е редно да се правят сравнения, нещата са много различни и на други нива. За съжаление и Левски, и ЦСКА са далеч от нивото на Лудогорец, но Левски със Стоилов показва стабилност и израстване, което не е просто някаква случайност или временно стечение на обстоятелствата. Ако покажат и постоянство, следващото първенство ще стане много завързано.
Как виждаш двата клуба в близкото бъдеще?
– Има доста въпросителни. За Левски най-важното е да успеят да задържат Станимир Стоилов и да продължат да работят по същия начин.
Казваш го така, сякаш си е затръгвал?
– Нищо не се знае. Станимир Стоилов е много силен треньор, който е доказал, че може да работи и може да печели титли и купи и може да променя начина на игра и на мислене на един отбор. Тези неща се гледат от хората, които менажират футбол, и не се знае какво може да стане. Така че е важно Стоилов да бъде задържан и да му се даде време да работи и да изгради един боеспособен Левски. А в Левски трябва да му дадат време. Защото в последните години ЦСКА е претендент и се доближава до Лудогорец. Но Левски на Стоилов вече е там, в компанията на челниците. След години отдръпване е супер, че клубът пак е в голямата игра.
Следиш ли драмите със стадионите на ЦСКА и Левски?
– Не само на Левски и ЦСКА, на Локо Пловдив и Ботев също. Всички, които правят усилия по подобряване на база и инфраструктура, заслужават внимание и подкрепа. Хората и целите семейства трябва да се чувстват сигурни и спокойни, когато отидат на мач. Държавата играе голяма роля за развитието на футбола и трябва бързо да се стигне до консенсус, да се стигне до споразумение как трябва да се помогне. Да се направят тези съоръжения и стадиони, да светнат, да станат привлекателни.
Не ми се искаше да влизам в темата, но БФС има ли някакви лостове и механизми за такава подкрепа?
– Преминахме в доста градове в България и съм запознат с проблемите от това естество. Голяма е ролята на футболната федерация. Но от години футболната инфраструктура в България не е мръднала, с някакви малки изключенийца. Има доста начини, по които това да стане и да се помогне. Но нека не се отклоняваме от темата, от 2005 година ЦСКА и Левски не са били на финал за купата, да се надяваме на позитивен и интересен мач, който да не завърши 0:0.
Истерията с билетите как я коментираш? При Селтик и Рейнджърс няма такива амплитуди в търсенето?
– Да, там няма как да се случи. Селтик и Рейнджърс в каквото и състояние да са, интересът е същият. Тези фенове са там да подкрепят, да бъдат част от този отбор. Но обликът, ръководенето на един клуб са много важни детайли. Тези два български клуба преминаха през проблемни периоди през последните години и вероятно са загубили доверието на част от привържениците. Но феновете осъзнаха, както на Левски, така и на ЦСКА, че са най-важната част. Че могат да изискват от хората, които ръководят, да вземат правилните решение за развитието на клубовете.
Как са те приемали феновете у нас след някои твои действия, примерно веднъж бе тренирал с Левски?
– Не забравяй, че винаги съм имал респект към ЦСКА, където съм играл, и видях какво означава този клуб. Но и към Левски, първо, защото баща ми е от Левски още от малък. Но това е гранд, който също се бори за отличия. Това правеше и прави българския футбол още по-силен. Никога не съм криел и не съм се притеснявал да си показвам настройката. А това, което стана с мен като личен проблем със заболяването, усетих подкрепата не само на публиката на ЦСКА, но и на Левски, онази снимка на сектор Б „Стенли, синя България е с теб“ как да я забравя… Подкрепата от феновете и на другите български отбори бе безценна. Затова се връщам назад, когато играх по терените на цяла България, и в Пловдив, и Варна, и Стара Загора, и навсякъде. Беше невероятно това, което стана с Левски в последните седмици, напълниха стадиона, беше празник. Сега и на финала ще е супер. Това се тези моменти, които липсваха на хората, които обичат българския футбол.
