-
Бившият старши треньор на ЦСКА Александър Станков даде интервю пред „Тема Спорт“, в което коментира актуални въпроси около ЦСКА-София, треньорския пост, като засегна и темата „БФС“. Неговият син Борис Станков бе обявен като част от екипа на Димитър Бербатов, който ще се кандидатира за президент на централата.
Г-н Станков, какви изводи могат да бъдат направени след дербито Левски – ЦСКА (0:2)?
– Победата на ЦСКА въобще не е изненада, както и играта. Може би е изненада резултатът. Бях убеден, че ще спечелим, защото с идването на Любо Пенев ЦСКА заигра по-добре. Нещата при него стоят по коренно различен начин. Духът на отбора се промени. Мотивацията на футболистите е на съвсем друго ниво. Много неща се промениха след идването на Любо. Не забравяйте, че той е израснал в червената школа.
Може ли да кажем тогава, че времето с Бруно Акрапович бе загубено?
– Грешки стават. Нормално е. Надеждите с Бруно Акрапович бяха различни. Все пак победи Рома в Лига Европа, което даде искра. Аз съм работил с него в Локомотив Пловдив. Имам представа от това, което може. Зная какви са възможностите му като треньор. За мен ЦСКА беше различна хапка за неговата уста.
По всичко личи, че финалът за купата с Арда ще предопредели и оценките за сезона на ЦСКА…
– По принцип е така. Но времето за Любо Пенев бе малко. Той нито е правил подготовка, нито селекция. За кратък период успя да преобрази отбора. Трябва да сме по-търпеливи към него, защото се вижда, че той е точният човек, на точното място. В никакъв случай не искам да оправдавам една бъдеща загуба от Арда, но това е един финал, един мач, в който всичко може да се случи. В България е крайно време да разберем, че трябва да залагаме на български треньори, защото в момента ние не сме на такъв етап, че да си позволяваме класни чуждестранни наставници. Второ, има много добри български специалисти. Винаги съм бил „за“ тях, за нас, слагайки и себе си в това число, колкото и нескромно да звучи. Ние сме показали, че можем да постигаме резултати и в чужбина. Трето, трябва да има малко повече търпение към родните треньори. Защото на чужденците се дава по-голям картбланш, а към нас няма никакво търпение. Последният пример е това, което се случи с Росен Кирилов. Това са много обидни неща за треньорската гилдия в България. Аз ако съм президент, ще бъда много внимателен при избора, на който залагам като треньор. След като съм избрал един човек, трябва да му дам достатъчен период от време, за да покаже възможностите си. Не може за два-три месеца един специалист да покаже на какво е способен.
Как гледате на факта, че Любо Пенев е четвъртият треньор на ЦСКА този сезон след Стамен Белчев, Даниел Моралес, макар и за няколко мача, и Бруно Акрапович?
– Крайно време е българските президенти да разберат, че трябва да се даде повече време на треньора, на когото са заложили. Затова трябва да са много внимателни в избора си. Да, стават грешки, но те трябва да се сведат до минимум, защото от това после страда целият тим. Например изборът на Бруно Акрапович. Колкото и той да направи успехи в Пловдив, не е подходящият човек за ЦСКА. Този клуб е нещо по-различно, по-специфично. В ЦСКА има особен дух, присъствие, харизма.
Как си обяснявате факта, че в първия полуфинал за купата с Лудогорец в стартовия състав на ЦСКА имаше само един българин – Иван Турицов?
– Има един преломен период в България за футболистите между 18 и 21-годишна възраст. Там е най-специфичният момент за развитието на родните играчи. Там се къса нишката, за да се стигне после до такива факти. Иначе има доста български играчи, които ми правят впечатление. Докато работех в Локомотив Пловдив, си направих труда да изгледам доста двубои от Трета и Втора лига. Въпросът е да имаш око да ги видиш. Защото ние нямаме търпение към тях. Същото важи и за талантите в школите. Ясно е, че не всички стават големи играчи после, но е важно да се отсеят точните, да положим усилие за тях, да им дадем нужния шанс и време. Виждате, че в Европа нещата стоят по по-различен начин. Там имат повече търпение към младите си футболисти. Повече разбиране към тях. Трябва целенасочено в бъдеще да се променят много неща в българския футбол за по-добро. Като цяло трябва да има една дългосрочна стратегия, а не да се работи на парче. И пак повтарям – голямо търпение към младите състезатели. Защото едно младо поколение се изгражда за период между 5 и 7 години.
Кои играчи в ЦСКА ви правят впечатление с развитието си?
– Нека не забравяме, че и Али Coy, когато дойде в ЦСКА, имаше колебания. Но впоследствие се аклиматизира и пасна на отбора. Видяхте докъде стигна. Мисля, че Кайседо също има добър потенциал и ако продължава по същия начин, ще стане един от конвертируемите футболисти, които могат да отидат в голямо първенство в чужбина и които могат да донесат приходи на ЦСКА. Такива чужденци трябват. И при Бруно, и при предишните треньори някак беше позабравен Енрике. За мен той е много добър футболист. Жалко е, че имаше доста контузии, но ЦСКА прояви търпение към него и го изчака да се възстанови. За мен той е талантлив футболист. В началото не се даде никакъв има голям потенциал. И ако продължава така да се развива, го чака добро бъдеще. Макар че е още рано да го хвалим. Виждате как само с няколко хода се променя обликът на един отбор. Всичкото е до разбиране на материята. Слагаш, променяш две-три позиции, сменяш схемата и готово. Селекцията на ЦСКА е правена за схема с четирима защитници. А не да си знаеш, че в Локомотив си играл успешно с трима, и да правиш това навсякъде. Нали трябва да имаш подходящите футболисти за това. Нужно е и време. Познаваме се доста добре с Любо Пенев и знам много добре за какво става въпрос. Засега нещата стоят добре. Стига да има повече търпение и период от време тези хора да надграждат, мисля, че отборът ще върви на добре.
Не мога да не ви попитам за обявената кандидатура за президент на БФС от Димитър Бербатов, на когото сте бил треньор в ЦСКА, а и още повече, че в неговия екип влиза и синът ви Борис Станков. Как гледате на това?
– Аз нещата ги зная доста отдавна. Не крия, че синът ми се съветва много с мен. Всички, които са в екипа на Митко, са израснали пред очите ми. Един от първите му треньори съм. Бил съм наставник в юношеските години и на Стилян и Мартин. Те бяха при мен и станахме републикански шампиони с ЦСКА. Аз съм бил много критичен през годините към сина си. Заложи се много на неговото образование и развитие. Мисля, че това е бъдещето на българския футбол – млади, кадърни, независими, честни и образовани хора. Които са подплатени с много знания. Тях не можеш да ги купиш или да се поблазнят от някакви дребни печалбарски истории, и е време да стъпят в управлението, ако искаме да положим добра основа за бъдещето. Те имат тежест и могат да направят добър рестарт на българския футбол.
