-
Всички го знаеха, но някой трябваше да го докаже. Не един и два пъти през последните 13 години целокупната българска футболна общественост си помисляше, че Емил Велев е проклел Левски да не види трофей, докато той не се върне на работа в клуба. Синият Бела Гутман. Между другото съвсем наскоро и Бенфика, макар и при младежите, спечели Шампионска лига и проклятието падна. Кокала онзи ден също свали един товар от рамото си. Толкова за клетвите.
Всички знаеха и още нещо, но пак някой трябваше да го каже. Не един и два пъти през последните 13 години футболната общественост си помисляше, че Левски никога няма да бъде същият и да върне феновете си, прогонени ненасилствено от стадиона. То не бяха политически и всякакви обвързаности и източвания, в които участваха знайни и незнайни нефутболни и откровено знакови спортни фигури, то не бяха какви ли не отпадания, серии от негативни резултати, десетки промени на треньорската скамейка, стотици трансфери, някои от които направо идиотски, то не бяха конфликти между фенове и ръководство, между фенове и фенове и какво ли още не.
Не на последно място и това: То не бяха и загубени по всякакъв начин финали и мачбол за шампионска титла. Сега обаче бе твърде различно и голямата разлика си
има име: Станимир Стоилов. Този човек миналото лято събра въдиците, заряза язовира и отиде към „Герена“, за да докаже, че въпреки всичко описано досега Левски е независим като спортна марка заради името си, историята, традициите и най-вече заради любовта на половин България. Доказателството се случваше няколко пъти през тези 13 години, но от няколко месеца насам Стоилов изработваше печата, който да узакони тази независимост. Всяка война в световната история е с различно времетраене, но накрая върху печата на независимост си има дата. Е, при Левски тя е 15 май 2022 година.
В неделя синята идея обяви своята независимост от липса на трофеи. Левски е вечен! Щом може отново да пълни стадиона си при 13 години суша, няма как да е иначе.
И въпреки всичко ставаше дума за един мач, за едни 90 минути, от които зависеше дали горните редове изобщо скоро щяха да се срещнат с бялата вестникарска хартия. Един мач, един финал, след който трябваше да бъде ударен синият печат на независимостта. Станимир Стоилов и всички от „Герена“, като че ли изключваха изобщо вариант ЦСКА-София да е обект на награждаване на стадион „Васил Левски“ в неделя привечер. Всички от Левски толкова много искаха тази купа, толкова много вярваха във възможностите си, че сякаш бяха забранили на всекиго да си помисля каквото и да било в обратна посока. Треньори, шефове и футболисти говореха за варианти. За варианти за победа! И това бе още преди полуфиналите. Как ще бият в Разград, как на „Герена“, после и как на финала. Не дали, а как!
И в главата на Стоилов явно имаше сценарий какво ще правят неговите, ако не му сработи идеята за ранна тактическа изненада. Напрежението видимо даде отражение върху крехкия му отбор, както се изразява треньорът, и плановете му се пренареждаха в движение. Каквото и да се случваше на терена, всички в синьо даваха да се разбере, че ще пробват каквото трябва и колкото трябва, само и само да вземат тази купа и да обявят официално независимостта на Левски от липса на трофеи и изпадане в на пръв поглед лабиринти без изход. Така се случи, че всичко през тези 13 години, което не ставаше и не влизаше, сега влезе и се върна с лихвите с един удар на Илиян Стефанов, който с детската си усмивка взриви 20 хиляди по трибуните и още кой знае колко пред телевизорите и им заповяда да се потупат по гърдите и да си кажат: Горд съм, че никога не изоставих Левски!
Желю Станков/ „Тема спорт“
