Онзи ден предвидихме, че в Стара Загора Левски ще играе по свирката на Берое и така стана. А дали е гост, или пък е домакин, тимът от „Герена“ напоследък играе това, което му свири оркестърът, а не каквото си поръча. Тези музикални желания стават с пари, каквито в Левски няма. И с оглед на този финансов дефицит, тимът представлява това, което дори в най-лошите си представи новият треньор не е очаквал. Славиша Стоянович все си е представял, че ситуацията е зле, но явно положението е под критичния минимум.
Треньорът на Левски вероятно е имал други планове за първите мачове при завръщането му, но след този с Берое тези му очаквания рухнаха. Славиша Стоянович напусна треньорската скамейка на пистата на стадиона в Стара Загора като на сватба. Той тръшна шапката си на земята, а това се прави в два случая. Или когато си много, много на кеф, или ужасно те е яд за нещо. Тук категорично става въпрос за втория вариант. На сватба си тръшкаш шапката в земята, когато чуеш любимото си хоро, или пък искаш да поздравиш младоженците, но оркестърът не изпълнява желанието ти. И да имаш пари, и да нямаш, е все тая, музикантите не ти обръщат внимание. Така стана и в Стара Загора. Стоянович разбра, че тези футболисти, макар и с относително ниски за Левски заплати, не могат да направят повече от това, което демонстрираха срещу Берое.
Сигурно преди мача треньорът на сините е разменил някой лаф с Херо, каквато е обичайната практика. И ако Славиша е разбрал, че таванът на заплатите в Берое е подобен на този на „Герена“, е съвсем нормално в края на мача да е извън кожата си, защото в глобализацията на мултиетническия свят няма кой да му вдигне заплатата за това, че си хаби нервите тепърва да учи ненаучени футболисти на елементарни неща във футбола. Искате пример ли? Станислав Иванов е типичният ненаучен футболист. За 7 години в професионалния футбол той не показа нищо повече от два финта и що-годе приличен шут. Оттам нататък – тактическа грамотност, движение без топка, участие в двете фази и така нататък, са му много чужди и поради тези причини той отиде млад и зелен да играе футбол в тази чужбина, която приютява звезди в напреднала възраст. Дори подозренията, че след Чикаго Стаси ще отиде в Лудогорец, няма да се окажат верни, защото в Разград не купуват ненаучени футболисти. И тук говорим за футболист, когото плахо наричаме звезда. Какво да говорим за незвездите тогава?!
Славиша Стоянович може би тепърва ще си прави преценка на следващите няколко седмици в Левски и дали изобщо си струва всеки мач да е като на сватба. Това в никакъв случай не е нормална, дори за сините, обстановка – треньорът да показва изблик на нерви повече, отколкото самият той е допускал за себе си. Нали се сещате какво е сега на „Герена“ – ако Левски падне от Царско село, треньорът вече ще е на дузпата, защо после идва мач с ЦСКА-София, и при положение че Стоянович издиша сега, какво остава срещу високолетящия съперник от Борисовата градина. Дето се казва, Наско Сираков заяви, че Левски няма да го бият като тъпан на сватба, а то стана точно това, че дори накрая треньорът си хвърля шапката на земята. Разбира се, не от кеф.
А ако Левски победи в събота, отиваме на друг сценарий – сега Стойне Манолов връща жеста от „Герена“, където неговият отбор победи сините. Феновете ще припомнят момента със заемните средства, съдружието с Тити Папазов и общо взето, както се казва – всички сме на една маса. Или в стила на тези редове – всички сме канени на една сватба, едните от страната на младоженеца, другите на булката.
Да завършим пак с шапката на Славишата. Сигурно той дълго време ще се чуди как в Левски за същите пари има толкова ненаучени футболисти, а в миналите пред погледа му Локо Пловдив, Арда и Берое са далеч по-прилични. Както е тръгнало, Стоянович ще трябва често да си пере шапката.
Желю Станков/ „Тема спорт“
