-
Ако някой е забравил, че Наско Сираков е мажоритарен акционер на ПФК Левски, онзи ден си припомни това. Никой не е останал с впечатление, че легендата се бе покрил някъде, идеята е, че той се появява точно когато трябва. И казва каквото трябва, друг е въпросът дали прави каквото трябва. Но е факт, че когато той преценява, дори влиза в съблекалнята на мач срещу аматьори за купата, въпреки че това не би трябвало да е част от ежедневието на собственик на синия клуб. Но както се казва – към момента няма други хора и вероятно се пестят средства от заплати за позицията спортен директор.
Във вторник Сираков се появи, за да представи новия треньор на Левски, и както се случва напоследък, не говори много. Най-напред – важно бе точно той да се изправи пред медиите, тоест пред обществеността, точно в пика на всеобщата тревога и да прояви британското си чувство за хумор. Участието на Сираков на брифинга при представянето на треньора бе от значение не за Левски, не за самия Славиша Стоянович, а за обстановката и духа изобщо. Който го е гледал на момента или след това чел или слушал, поне малко си е отклонил мислите в друга посока за проблем, който се е настанил трайно в ежедневието ни. Съобщението, че сините футболисти не тренират и са разпуснати, завърши с бодряшкото – в петък ще се съберем да видим кои са оживели – бе в точното време на точното място. В този момент наистина имахме нужда да усетим малко тънък деликатен хумор от човек, чиято дума е важна и се чува. В часове, когато от всякакъв вид печатни, електронни, дигитални и социални медии ни заливат с тревожни новини и числа, Наско Сираков се опита да успокои малко населението.
Да, в крайна сметка наистина в петък сините ще се съберат и здравите ще подновят тренировки. Но шегичката с „кой е оживял“ е сполучливо разведряване на обстановката. Колегата му Венци Стефанов един път казва – страх ме е само от грозни жени, не от вируси, а дни по-късно – при нас е страшно. Ясно е, че ситуацията с коронавируса е деликатна и неизвестните са зад всеки ъгъл, но идеята е, че е необходимо дори в професионалните футболни клубове да има поводи за усмивки.
Майко мила! Славиша започва тренировки с по-малко от 11 футболисти
Наско Сираков се пошегува за вируса, но не обеща шеги и закачки на привържениците на Левски, като съвсем дипломатично сложи на масата реалностите и очакванията. Кратко и ясно – Славиша Стоянович идва, за да прави отбор за догодина. Разбира се, че тук скобата може да остане отворена дълго време, защото правенето на отбор е много разтегливо понятие и е свързано с много обстоятелства и особености. На практика това е първото голямо назначение на Сираков, откакто взе властта от предишния собственик Васил Божков. Изборът на нов треньор не е шега работа, самият Наско има много опит в това направление, а защо точно Стоянович – ами вижте детайлите. Левски трябваше да смени треньора с препоръка „спешно“, защото ситуацията с Георги Тодоров се изостри до краен предел и неговият тънък лед се спука дори по-късно от прогнозите. Искаше му се на Сираков да остави Тодоров до Нова година, а дотогава на спокойствие и евентуално с пълна каса да избере друг специалист. Собственикът дори бе провокиран в интервю по БНР дали е готов да хваща басове, че до края на 2020-а няма да има нов треньор. Той наплюнчи палеца и щеше да загуби от всеки потенциален опонент.
Но понеже касата на Левски в момента официално е празна, новият треньор трябваше да изостави всякакви финансови претенции. Въпреки че, когато напусна сините преди две години, той си взе някаква неустойка, сега ситуацията е различна. Разбира се, че Стоянович е получил достатъчно уверения, че скоро нещата ще се оправят, и е пренебрегнал разговорите, в които са го заподозрели в откровена лудост да се захваща с тази авантюра. А важно е да се вметне, че предишното назначение на Славишата на „Герена“ не стана без любезното съдействие и няколко добри думи на Наско Сираков. А кръговратът се затваря с факта, че сега пък Спас Русев се опитва да помогне на Сираков с финансирането на Левски, доколкото му позволяват възможностите и контактите. „Виваком“? Ще видим…
Стоянович хвали „сините“ фенове: Това е любов, която рядко се среща някъде!
Славиша Стоянович също опита да вкара малко свежест само в 2 калории. Важно бе за сините привърженици да чуят от треньора на отбора, независимо как се казва той, че в този отбор има потенциал и има какво да се промени. Гошо Тодоров в края на миналия сезон говореше за мъртъвци, които се влачат по терена, и какви ли не други термини, които сриват самочувствието на футболисти, които губят и малкото останала вяра в собствените възможности, колкото и странни да са те. Бе важно следващият треньор да каже, че ще наложи правила, каквито и да са те. Не става с „каквото дойде, ами ше видиме“.
В клуб като Левски, където всичко е на показ и почти нищо не остава скрито, е важно психологическият климат да е на топниво. Не става със „страх ни е от вируса“ и „ами нямаме други играчи“. Ясно е, че дори и при негативни нотки всеки сам си чете между редовете и си тълкува нещата по свой си начин. Но онзи ден на брифинга на открито на „Герена“ Сираков и Стоянович успяха да обърнат кривата на настроението в посока нагоре. В клуба и особено в съблекалнята трябва да има повече ведро настроение. Нека не забравяме, че Славиша Стоянович е последният треньор на Левски, който насълзи футболистите си при съобщението при раздяла. Е, сега му се отваря шанс да им върне усмивките. Да, играчите са други, но са със син екип. Да, класирането е крайно неприятно и дори опасно. Да, и касата е празна. Но това не е повод усмивките да бъдат забранени.
Желю Станков/ „Тема спорт“
