-
Бившият треньор и славен футболист на Левски Михаил Вълчев даде обзорно интервю пред „Тема Спорт“ за изминалата есен на тима.
Г-н Вълчев, каква година изпраща Левски, вижда ли се светлина в тунела в края й?
– Като че ли в началото имаше малко светлина, после леко поугасна, после пак просветна… Левски беше като светулка. Просто отборът показваше различни игри в различните мачове. Нямаше го постоянството. Нямаше го даже в един цял мач, от първата до последната минута да е добра играта. Да има агресивност, да пресираме противника, да създаваме положения. В отделни моменти имаше добри неща. Но все пак, колкото и да сме критични, има някакъв напредък. Футболистите могат повече, защото не във всеки мач играят на върха на възможностите си. Точно за това постоянство говорим.
Как се представиха отделните линии?
– В определени моменти Паулиньо беше на ниво, вкарваше голове. Алар пък дълго време се адаптираше. После, когато играеше зад Роберта, като че ли се представи по-
добре. Станислав Иванов беше на моменти, но показа, че на него може да се разчита, че той е част от бъдещето. Не бива отсега да се натоварва и да носи атаката на Левски на плещите си. Нужен е по-качествен плеймейкър. Ясно е, че Нашименто и Мазурек показаха много малко в отделни моменти. Там липсва човек, който да организира нещата, да измисли нещо, да подаде хитрия пас. В дефанзивен план нещата бяха на ниво. В някои моменти при статични положения някак като че ли действаха неконцентрирано. Особено мачът с Локо Пловдив, в който така и не успяха да противодействат на Езе при статичните положения. Уж играем добре с глава, уж имаме високи защитници, а допускаме такива слабости. Това е липса на концентрация и не се позиционират добре.
Това сякаш е парадоксалното, защото Ейолфсон, когато се включва в атака, винаги е опасен и дори често вкарва, а пред собствената врата, когато трябва да я брани, допуска грешки…
– Абсолютно! Но по отношение на защитата важна е и ролята на бековете. Миланов се представи малко по-добре от Горанов. Там също конкуренцията трябва малко да се засили. Защото с оглед играта идеята на треньора е през крайните защитници да минават доста от атаките.
За купата предстои тежък сблъсък с Лудогорец, какво очаквате?
– Да, тежък съперник, но ако искаш трофея трябва да победиш Лудогорец. Не мисля обаче, че и битката за титлата е загубена. Много важно е каква селекция ще бъде направена. Повече от четирима едва ли ще вземат. Но купата е на всяка цена. Иначе всичко е загубено. Дано това, че ще сме домакини в четвъртфинала, има предимство. Предполагам, че ще има повече публика и това ще въодушеви играчите, както не един и два пъти се е случвало. Важно е обаче и да не прегорят.
Какъв е коментарът ви за двата трансфера дотук на Симеон Славчев и Деян Лозев?
– Лозев трябва да засили конкуренцията на бека. Живко Миланов може да играе и като ляв краен защитник. Това е хубаво, че двамата с Горанов ще се борят. Доколкото знам, Славчев няма качества за плеймейкър, какъвто казах, че ни трябва задължително, но ще е конкуренция на Тиам и Райнов, което пак е добър селекционен ход. Всеки трябва да се бори за мястото си. Впрочем Тиам и Райнов клоняха към недобро ниво. Такива футболисти, които действат по ширината и назад, има колкото искаш. Но този, който дава хубавия, тънкия и извеждащ пас, липсва.
Кого бихте отличили?
-Долу-горе Паулиньо. Роберта вкара някои важни голове и подсказа, че има качества. Той е по-силен при празни пространства, защото е бърз. Съпругата ми (б.а. – смее се) ме подсеща да не изпусна Станислав Иванов, който игра добре. Вратарят Миятович със сигурност си свърши работата. Останалите бяха на едно ниво. Надявам се през новата 2020-а нивото да е по-високо, защото Левски може и е доказал. Вярвам, че тази високосна година ще ни донесе поводи за повече радости и положителни емоции.
