„Сините“ позитиви след Суперкупата са много! Най-важно е този тим да не се затрива

0
Снимка: levski.bg

Левски загуби втори пореден много важен мач през сезона след изпълнение на дузпи. След мъката, последвана от голяма болка за привържениците срещу Хамрун, в четвъртък „сините“ завършиха наравно – 2:2 с Лудогорец, а след последвалите дузпи трофеят Суперкупа за 2022 година отиде във витрината на клуба от Разград. Ако започнем коментара на събитията, разиграли се на стадион „Васил Левски“ отзад-напред – тоест именно от дузпите, трябва да отбележим нещо много важно. Както Станимир Стоилов, така и доста други треньори, футболисти, коментатори, а и фенове са свикнали да казват, че дузпите са лотария. Това обаче съвсем не е вярно. Лотария на футболни мачове е имало например през 1968-а година, когато на полуфинала на европейското първенство след равенство победителят се е определил с хвърляне на монета от съдията. В такава ситуация наистина всичко е оставено на късмета и нищо не зависи от футболистите. Дузпите обаче са нещо друго. Те са нещо, което изисква концентрация, майсторско умение преди всичко от изпълнителя и по-малко от вратаря, а също така хладнокръвие и здрава психика. Това са нещата, които решават кой ще бъде победителят, а не късметът в лотарията.

Затова не е лошо Левски да бъде по-подготвен за такива сценарии. А от изказванията на Станимир Стоилов остава впечатлението, че въпросът с дузпите се неглижира. Няма как да знаем дали наистина „сините“ не тренират този елемент от играта, но така изглежда. Ясно е, че и 24 часа нон-стоп само да биеш дузпи, на другия ден пак може да пропуснеш, но е добре поне да направиш, каквото зависи от теб и да си подготвен. Вече книги се пишат по темата как се бият дузпи, а големите европейски отбори отдавна подхождат много сериозно към изпълненията от бялата точка. Вратарите и техните треньори пък проучват противниковите играчи и това кой от тях как изпълнява 11-метровите удари.

Когато Левски играе в Европа или пък му предстоят тежки турнирни мачове в България, особено срещу противници като Лудогорец и ЦСКА-София, трябва добре да си дава сметка, че равенството е доста вероятно като краен изход. Хубаво е да имаш за цел да решиш всичко в 90-те или 120-те минути, както иска и Станимир Стоилов. Но това невинаги е възможно. Нужно е да имаш план В и план С, като един от тях трябва да включва краен успех с дузпи.

В конкретния случай срещу Лудогорец може би Георги Миланов, като един от най-опитните, щеше да помогне, ако не бе сменен. Да се довериш на Марин Петков (той вече се пробва успешно няколко пъти), както и на Асен Митков определено е смело решение, но се оказа грешно. На първия може би след успешните опити срещу Хебър и Хамрун му дойде повечко самочувствието и пробва да вкара в стил „Паненка“ и не успя. При Митков пък вероятно причината може да се търси във все още малкия опит, особено в големи мачове.

Така че изводите остават за играчи, треньори и ръководство, а досегашното им поведение показва, че има голям шанс заключенията след неуспеха да бъдат правилни.

Извън безспорния проблем с дузпите, както и липсата на изявен голмайстор, трябва да отбележим, че хубавите неща за Левски, които се видяха в мача за Суперкулата, са доста. „Сините“ се срещнаха за пети път от началото на 2022 година с Лудогорец и
дотук не бяха надиграни нито веднъж. Скъсяването на дистанцията до хегемона е видно, но пък в Разград подсилването продължава с още и още нови играчи. За Левски най-важно е изграденото дотук да не бъде рушено. А това би могло да стане, ако се тръгне към последния или един от последните ходове по пътя към финансовото спасение – продажба на футболистите. Крайно време е най-после да бъде намерен още един сериозен спонсор, а не за всичко да бъдат молени феновете. Както се видя те помогнаха и продължават да помагат, често пъти и без да ги молят. Но и те, и футболистите заслужават да видят един по-добре обезпечен финансово клуб. И без нови спонсори добрите дни може и да се забавят.

При завръщането на Стоилов преди една година му беше дадена фланелка с надпис на гърба 2024. Това беше годината, в която бе заложено Левски да има вид на изграден и завършен отбор. Такъв, който да печели титли, купи, да печели и в Европа, както и да прилича на доминант и хегемон. На сегашния етап някои хубави неща, като че ли се случват и виждат по-рано от очакваното. Важно е да се продължава смело напред в същата посока.

Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“