Левски винаги се е славил с играчите си на върха на атаката. Тази максима се повтаря от дядовците, бащите и синовете, които са израснали със синята идея в сърцето. Но лошото за по-младото поколение, което расте през този век, е, че не е виждало такава фигура в нападението на Левски. Георги Иванов-Гонзо може би е последният, когото феновете обожаваха и идеализираха. За един сезон като фурия премина Гарра Дембеле, но след това липсваше клиничният нападател, който с мощ да създава, завършва или да материализира атаките на тима. Да, Станислав Костов стана голмайстор на първенството, но благоевградчанинът няма как да се нареди до изброените двама. На „Герена“ преминаха някои качествени стрелци през този век, но сякаш не успяха да влязат в обувките на Гонзо и Дембеле през този век. Сега на стадион „Георги Аспарухов“ положението в нападение не е никак цветущо.
За момента без алтернатива на върха на атаката е Рикардиньо. Бразилецът пристигна при сините в края на 2022 година и оттогава изигра 42 двубоя във всички турнири, в които вкара 16 гола. Това е сухата статистика, но като се вгледаме по-подробно, 22-годишният таран често се изключва от играта и показва, че по-скоро е консуматор, отколкото да е в помощ на тима в граденето на нападенията. Негова алтернатива през пролетта трябва да е Билал Бари. Сините се надяват, че лошите дни ще са останали зад гърба на французина, но дали ще е същият играч, какъвто бе преди тежката контузия? Времето ще покаже. 26-годишният футболист получи много критики за представянето си в първите си дни на „Герена“, но след това при Станимир Стоилов показа, че може да бъде много ценен. За негов лош късмет тогава дойде и травмата. Той има на сметката си 63 мача и 13 попадения във всички турнири, като се очаква да стресне Рикардиньо за мястото в нападение. Дано да бъде здрав и контузиите наистина да са зад гърба му, за да се случи това. Към двамата с профил на типичен централен нападател е юношата Преслав Бачев. 17-годишният талант един път се превърна в герой за тима, донасяйки победата с 1:0 при домакинството над Ботев Враца през есента. Но все още е рано да се говори за негова водеща роля в отбора.
Клубът не се намира в добро финансово състояние, но и при тежки периоди през годините е имал водач в нападение. Левски не трябва да се сравнява с никой, обаче да погледнем с какво разполагат за върха на атаката трите тима, които са се настанили в челото на класирането. Черно море има Атанас Илиев, Исмаил Иса и новото попълнение Веслен Жуниор. Моряците притежават в резерв и Брено, който в момента лекува тежка контузия и се очаква да се завърне на терена през следващия сезон. Илиан Илиев показа, че може умело да ротира нападението си и това му носи успех. Следва Лудогорец, да, не можем да сравняваме останалите клубове с бюджета на разградчани, но нека видим с какво разполага. Квадво Дуа, Руан Крус и позабравеният Матиас Тисера. Първите двама вдигнаха оборотите и виждаме на какво ниво е атаката на тима, докато аржентинецът е със статут на твърда резерва, но ще бъде титуляр във всеки един отбор в Първа лига. Така стигаме и до ЦСКА-София, където треньорският щаб има богат избор за атаката – Дюкенс Назон, Данило Асприля, Майкъл Естрада, Матиас Фаетон и сега Фернандо Каранга. Всеки един от тях може да застане в ролята на таран. Левски не може да се похвали с такъв арсенал и логично страда в нападение, а това логично води и до лошите резултати, след като не можеш да си реализираш създадените положения. На сините им е нужен качествен човек в атака, но едва ли ще бъде намерен такъв в този период от годината и феновете ще трябва да проявят отново пословичното си търпение.
Мартин Владимиров/ „Тема спорт“
