Всяка сделка би трябвало да се разглежда от различни аспекти, два от които са гледните точки на купувача и продавача. Във футбола обаче е малко по-сложно, защото процесът е особен, а в крайна сметка нещата не се свеждат само до това дали продавачът, в нашия случай Левски, е останал доволен финансово. Идеята не само е дали клубът потрива ръце от сделката, но и треньорът е усмихнат или намръщен.
Тази зима сините оголиха крилата си, но пък понапълниха касата на клуба. Отдясно си замина Станислав Иванов, а отляво Паулиньо. Можеха ли да дадат те още на Левски? На реална цена ли бяха продадени? Трябваше ли да останат и през лятото да бъдат продадени по-скъпо?
Колкото и да си чешем езиците, отговори на тези въпроси можеше да даде само Наско Сираков. И според наше скромно мнение, той го даде по много добър начин. И Стаси, и Паулиньо бяха зациклили сериозно като представяне, нещо повече – Иванов слизаше надолу и в очертаващата се перспектива да си остане резерва, бе продаден точно навреме за прилична сума. Общо над 1 милион лева за двамата, това са почти намерени на пътя пари. Не смятаме и заплатите на двамата, особено на бразилеца, които клубът си спестява до лятото. И евентуален бонус биха били приходи от следващи трансфери на двете крила, защото Левски запази процент от бъдещи сделки при разлика от горница на сегашните суми.
Последствията за Левски в спортно-технически план ще ги отчете след време треньорът, но смятаме, че на този етап той не би трябвало да се оплаква. Две крила отлетяха, но пък сравнително бързо долетяха други две. Отляво на мястото на Паулиньо засега е налаган Здравко Димитров, който до тази зима имаше опасност да си остане нереализиран млад талант, който да влиза от време на време и когато и на клуба и на него му писне, да търсят раздяла. Сега момчето от Банкя изглежда осъзнава, че пиленцето каца на рамото му и до лятото трябва да сграбчи шанса и да захапе сериозно. Досега при епизодичните му появявания Здравко, като че ли игра припряно, или по-скоро сковано, а след продажбата на Паулиньо изглежда пo-освободен и незатормозен. На контролите в Хърватска той се държи като монополист на левия фланг на атаката, прави финтове и на скорост, и на място, а работа на треньора е да го накара да взема по-бързи решения кога и как да се освободи от топката. Последната секунда, преди да нанесе удар, или да комбинира, или да продължи да дриблира, засега му е проблем. А това с обръщане на главата на другата посока на подаването по подобие на Роналдиньо, се прави по-рядко, не по два пъти на мач, както Здравко направи срещу Копер онзи ден. Но както се казва, на Славиша затова му плащат, да посочва слабостите на всеки и след това да чисти недостатъците.
От другата страна на сцената имаме Насиру Мохамед, който сякаш изведнъж е решил да опровергае всички, които през 2020 година се оглеждахме в голямата му заплата и нищоправенето, за да си я изкара. На контролите в Хърватска ганайското крило сякаш си е казал – аз сега или никога ще стана сериозен футболист. Насиру е не просто флангови техничар, който може да финтира и надбягва, той е достатъчно наясно с тактическите изисквания както към него, така и към целия отбор. А да го видиш да се връща дълбоко в своята половина и там да отнема топки като типичен дефанзивен халф, това доскоро бе немислимо. Нека не звучи налудничаво, но в момента Мохамед играе така, че Наско Сираков да не го натиска още да си намалява заплатата и може да си заслужи изключение да получава над тавана на възнагражденията.
Разбира се, двете крила си имат и заплаха. Отляво е по-рехаво, Патрик-Габриел Галчев е крило по визитка и засега е командирован на левия бек. Отдясно обаче Мартин Петков е по-напред с материала и Насиру Мохамед ще трябва да продължи още да вдига нивото. А място под слънцето, независимо на кой пост в атака, търси и Марин Петков.
Желю Станков/ „Тема спорт“
То синята мечта отлети и потъна в мъгла.