Левски във всеки един момент може да обяви фалит. Тези думи ни бяха поомръзнали, дори противниците призоваваха отлагането да престане и сините да последват червените. Немалко фенове на Левски все още смятат, че е по-добре акционерното дружество, на което Наско Сираков притежава мажоритарния пакет акции, да обяви несъстоятелност.
При такова стечение на обстоятелствата обаче е много малко вероятно да се стигне до червения сценарий, защото няма индикации за отцепване на група фенове, които биха искали паралелно да си направят клуб, а огромната част от масата да си останат с клуба, който ще спечели правото да играе на „Герена“. Тоест ситуацията с Тире и Число като при ЦСКА е почти изключена. А и фалитът на едно дружество не означава закриване, защото Дора Милева може да направи оздравителен план. Дълговете така или иначе са си дългове и този, който се е наел да ги плаща, си носи кръста.
Наско Сираков обаче онзи ден в интервю за националното радио за пореден, но вероятно не и за последен, път обясни, че се е запънал като магаре на мост и с цената на лишения, чийто размер само той, семейството му и най-близките знаят, ще държи Левски над водата. И удавяне не се предвижда.
Само преди няколко месеца циркът на „Герена“ бе пълен, а социалните мрежи не смогваха да бълват колажи и шаржове, докато акциите на любимия на половин България клуб се размятаха като руло тоалетна хартия наляво-надясно. И когато всички очакваха в „Подуяне“ да хлопнат кепенците за професионалния футбол и да се пуснат по терените на Чепинци, Драгоман и Световрачане (нищо против тези населени места), се случи чудото. Е, това вече не е чудо, а клуб, който някак си съществува и на всичкото отгоре предизвиква обратна реакция и както каза Сираков – съдиите ни режат, все едно сме претенденти за някакво високо класиране.
Без в ръцете си да държи куфарите с милиони левове, необходими за оцеляването на Левски, но носещ нещо много по-важно – любов, страст, сърце, харизма, идването на легендарния голаджия вдъхна още повече вяра в крайния успех на онези, които не спираха да отделят от залъка си в опит да помогнат. „Тире само през трупа ми“, това бе достатъчно за онези, които истински обичат синия отбор и те продължават да вярват и да подкрепят. Много е трудно да преценим дали сега членската кампания е такава по своята същност, или е друг вид дарителска кампания. Впечатленията са, че повечето притежатели на членски карти всъщност имат усещането, че дават пари и няма да се възползват от привилегиите на членството.
Дарителите обаче искат отбор. Дали са прави да гледат класирането? Истината е някъде по средата. Само за няколко месеца, почти без пари, Сираков успя да сглоби отбор, който стана симпатичен дори на безпристрастните – изграден почти изцяло от момчета, които носят левскарската идея в сърцата си и за тях клубът не е просто идеалната възможност да напълнят банковите си сметки. „Идвам в Левски заради Наско и идеята“, не бе просто изтъркан лаф за пред медиите. Играчите го споделяха и пред най-близките си, защото така го чувстваха и за тях това е самата истина. Да, повечето не са футболни виртуози, но са готови да дадат максимума във всеки един момент, а това на този етап е много по-важно. Треньорът им също не е гениален, но за разлика от много други показа характер и имаше „топки“ да се хвърли в дълбокото, въпреки че и това вече се преекспонира.
Да, Сираков едва ли е безгрешен. Може би трябваше да направи не половин, а пълна чистка на директорите в клуба. Сигурно сбърка и с преотстъпването (все още само на думи) на част от акциите си на спорния Тити Папазов, но като цяло мисията на Наско бе да обедини левскарската общност и да акумулира усилията и любовта на всички, които обичат Левски в това да опитат да спасят клуба. Да го направят сами, без зависимости.
Видно е, че проблеми за Сираков има, дори и отвътре. Тези, които му спретнаха събличането на Ивайло Петев, се бият непрекъснато по стадионите и отвратиха много от така наречените мирни запалянковци на Левски. Проблемът е и на клуба, и на държавата, и на обществото.
Но най-странното в цялата работа е, че от два месеца насам от клуба обясняват как до две седмици ще обявят голям спонсор. Интересно е, че въпреки огромната фенска любов, демонстрирана в последните месеци, въпреки отбора, съставен предимно от български играчи (повечето продукт на школата) и въпреки харизмата на Сираков, на „Герена“ рекламодателите не се редят на опашка. Сигурно има някаква истина, която ние никога няма да разберем. Нищо, че ни обещаха всичко да е прозрачно.
Желю Станков/ „Тема спорт“
