„Синя“ България преживя една определено луда година. Най-точната дума за Левски, която може да определи изминалите почти 12 месеца, вероятно е – щура. Щура, защото фенове, треньори, ръководители и футболисти бяха и на гребена на вълната, и на дъното. През тази 2022 година някои видяха и за първи път в живота си любимците им да вдигат трофей. Но годините на суша не пресушиха „синьото“ море, не разклатиха „синята“ любов, напротив, направиха ги още по-силни. „Мамка му! Заслужаваше си!“, най-често се чуваше от трибуните в онзи шеметен 15 май. Всеки, който е вкусил от горчилката, поднесена му срещу Берое в Ловеч, Черно море в Бургас и Славия на „Васил Левски“, със сигурност усети как камък пада от сърцето му. Да не говорим, че между гореспоменатите финали, Левски загуби и една титла и то на „Георги Аспарухов“.
И точно, когато всички очакваха, че хубавите неща на „Герена“ ще се превърнат в трайна тенденция, се случи точно обратното. Камъните се завърнаха. Левски в типично свой стил написа златна страница в историята на Хамрун и футбола в Малта. Макар преди това да смая Европа, след като изхвърли оттам ПАОК. Но именно заради магията от 15 май публиката не изостави и за миг любимците си. А и бе задължена да го прави, защото макар и да взе трофей, Левски и с йота не промени финансовото си състояние.
Майната им на Купите, майната им на титлите. „Сините“ са там – на стадиона, напук на резултатите, заради историята и онази любов, която се предава от баща на син. Съперниците им се гавреха с тях, а те отвръщаха: „Говедата не са хора!“. С шествие във всеки град, където стъпи четата на Мъри. И няма място за отстъпление през пролетта, независимо каква селекция ще се направи, независимо кои ще останат да носят синята фланелка. Такава е орисията на този клуб, но и неговата магия, защото Левски е вечен! Той не е победа, равен или загуба, а идея.
Петър-Делян Иванов/ „Мач Телеграф“
