ЦСКА-София се представи добре и в третия си мач за сезона срещу Лудогорец, но отново не победи. В предишните два случая червените първо отидоха в Paзград с чисто нова тактическа постройка, след като бе очевидно, че нещо в играта на тима не върви, след това посрещнаха орлите на „Армията“, като се намираха в серия от безлични изяви, включително и при нулевото равенство в дербито с Левски. Този път обаче солидното представяне на армейците дойде като естествено продължение на възхода, демонстриран в последните няколко срещи. Той започна именно с мача с Лудогорец на „Армията“, загубен с 0:1 след големи пропуски на Морено и Гарсес, който бе последван от резултатни победи над опашкарите Хебър и Ботев Враца и доминантен успех над Черно море в откриването на плейофната шестица.
В тях Саша Илич най-накрая напипа оптималния си състав и извън наложителните промени се отказа от безкрайните ротации, които гледахме цял сезон. След като досега сърбинът успяваше да изстиска максимума от потенциала, който има в цялата си съблекалня, сега в заключителния етап на шампионата той прави същото, но вече с групата футболисти, на които има най-голямо доверие. Тибо Вион, Марселино Кареасо, Тобиас Хайнц, Mayрисио Гарсес навлязоха в най-добрата си форма в най-важния момент. И в двубоя, който бе определян от мнозина като битка за титлата, Илич надигра Ивайло Петев, а ЦСКА-София изглеждаше по-добре от защитаващия короната си Лудогорец. Отново обаче, както и в предишните дербита през сезона с разградчани и Левски, влияние оказа ниският потенциал, с който сърбинът разполага в тима си. В средата на терена, където изпълнителите са най-качествени, младият специалист успява и най-добре да предаде идеите си, като ЦСКА-София спечели категорично битката там. Той обаче не може да направи нищо за скоростта на защитниците си и липсата на качествен централен нападател като Тиаго, който донесе 4 точки на разградчани в последните два мача с армейците. Притежаваше ли ги, със сигурност в момента ЦСКА-София щеше да е на върха на класирането на база показаното в трите преки мача между конкурентите за титлата.
Армейците демонстрираха добро лице и в двата двубоя с Базел в Лигата на конференциите, като дори бяха близо до отстраняването на тима, достигнал впоследствие полуфинал в надпреварата. И тогава обаче пропуснати шансове в Швейцария се оказаха ключови за отпадането на червените.
Правейки съвсем кратък щрих на споменатите най-важни двубои на ЦСКА-София през сезона, можем да заключим, че тимът изглеждаше добре подготвен за всеки от тях, но предимството откъм класа на съперника се оказваше ключово. Въпреки това Саша Илич заслужава позитивна оценка за работата си, тъй като е много съмнително дали с настоящите си изпълнители ЦСКА-София би се представял по-добре при който и да е друг наставник. Камъни в градината на сърбина пък идват от факта, че за един сезон той така и не изгради облик на тима, а чак сега напипа и оптималния си състав. Когато обаче резултатите са издигнати на пиедестал, е резонно почеркът в играта да се избистри доста по-бавно, отколкото когато амбициите не са на преден план.
За първи път през кампанията ЦСКА-София изглежда солидно в поредица от няколко двубоя и основната заслуга за това е именно на Илич. Но сърбинът е зависим от сериозните дефицити на индивидуалностите в своя тим и ще му се наложи да намери как да ги компенсира и в оставащите три срещи до края на сезона. Ще успее ли да задържи възхода на тима, или отново ще му избяга нужното постоянство? Постигне ли три победи, Илич ще докаже, че е готов да изведе ЦСКА-София до шампионската титла, ако не през този, то през следващия сезон. Провали ли се обаче, оправдания с класата на играчите няма да минат. Той е длъжен да изстиска максимума от тях. И засега се справя чудесно. Неслучайно и ще се превърне в първия треньор на армейците, започнал и завършил една и съща кампания, откакто тимът бе вкаран в Първа лига. А ще остане ли в Борисовата градина и след това? Отговорът на този въпрос ще имаме едва след като видим как ЦСКА-София ще доиграе сезона.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
