Станимир Стоилов се опита да спази правилата при изграждането на отбор по негов вкус и както каза още в първата си пресконференция – започваме с фаза защита. До болка в последните години ни повтарят, че това не означава реконструкция на звеното от първи до пети номер, тоест вратарят и четиримата бранители. А иде реч целият отбор за части от секундата да настрои сетивата си с идеята как да се защитава и по възможност най-бързо да си върне владението на топката.
Малко по-късно Мъри обясни, че напред все нещо някак ще стане, но и нищо да не стане, не е беля. Но при дефанзивна фаза е спешно да се действа. През този сезон за първенство сините имат само един мач със суха мрежа, това е домакинското 0:0 срещу ЦСКА 1948, които откровено си бяха дошли за една точка на „Герена“ и не отделиха сериозен ресурс в атака. Което затвърждава впечатлението, че Левски бе и продължава да бъде тактически недисциплиниран отбор в отбранителен стадий.
Дали обаче причината в това не е в самите хора на постове от първи до пети номер, както биха казали по-старите запалянковци. И ще помогне ли треньорската работа изобщо? Онзи ден срещу ЦСКА-София телевизионните камери показаха отблизо как Николай Михайлов се кара персонално на Иван Горанов да стои по-близо до човека си. Е, щом на футболист с такъв опит се прави такава детска забележка, значи Станимир Стоилов или ще трябва да си изпили нервите, за да „преработи“ Горанов, или спешно трябва да търси ляв краен защитник. Обаче забележете кой прави забележката – Николай Михайлов. Който в два поредни мача – на „Лаута“ направи едно и също – при първия допуснат гол забрави да пресече минаваща покрай него топка в очакване това да направи Иван Горанов. И след това срещу ЦСКА 1948 направи същия съпровод с поглед. Михайлов след Твенте слиза непрекъснато надолу, чат-пат прави застой, след което пак слиза. Тегло от 127 килограма не се коментира. Явно Николай се е пуснал от хорото и сега като е свалил 20-ина килограма, просто изглежда по-добре за радост на Николета Лозанова. Но тепърва той да си връща формата отпреди 8 години, едва ли ще се случи. Въпросът е дали някой в Левски вярва, че това може да стане и колко още могат да продължават експериментите. Николай като Валери Божинов май няма да се усети да го направи сам, трябва му още подсказване. Михайлов ще прави спасявания и силни мачове, но едва ли е вратарят, от когото Левски има нужда. Със същия успех и Иван Горанов може да му връща забележките, но вероятно не смее.
Това бяха първи и пети номер. Втори към момента е Драган Михайлович, който си е футболист отвсякъде, но физически изглежда ако не грохнал, то максимум незадоволително. Швейцарецът поне е показал, че има завидна тактическа грамотност и умения и ще бъде чакан да навакса да дозареди батерията си.
Отиваме към Христос Шелис, който направо си плачеше да направи това, което направи при втория гол на ЦСКА-София. Видът му не предполага, че е толкова плах, но е такъв. Погледът му е като чапла, която е попаднала в езеро без риба и няма никакво решение за след това. Прави едни и същи трудно обясними грешки и като че ли трудно се поддава на изискванията на Станимир Стоилов. Кипърецът е още на 21 години и може да бъде шлайфан, но има съмнения, че материалът не е пригоден за обработка от машината на треньора. Засега го спасява единствено младостта. Преди Мъри той играеше някак пo-освободено и хладнокръвно. Но пък колко му е да си наперен при хаотичния и неясен футбол, какъвто Левски показваше преди месец. На този етап информациите са, че на мястото на Шелис ще бъде пробван Кордоба.
И завършваме с Гьоко Зайков, който на този етап по-скоро става, отколкото обратното. Като уточняваме, че това е съобразно нивото и финансовото състояние на сините. Станимир Стоилов едва ли с лека ръка би го отписал, ако е убеден, че може да стане нещо. Северномакедонецът има ръст, 187 см е прилична височина за централен защитник и му личи, че 7 години е бил във Франция и Белгия. Но пък също така му личи, че за същия период от време няма и 60 официални мача за първенство.
Желю Станков/ „Тема спорт“
