След като целият редовен сезон на ЦСКА-София премина под отпечатъка на безпрецедентните ротации на Саша Илич, които доста пъти се оказаха успешни, сега, с навлизането в решителната плейофна фаза на шампионата, най-накрая можем да кажем, че сърбинът напипа състава си. Ограниченият технически потенциал на възпитаниците му и тяхното непостоянство често през кампанията караха младият треньор да предприема промени, като в средата на есента той заигра и с нова тактическа система. Болшинството от червените футболисти действаха на поне две позиции през този сезон, а някои и на повече като отново се отчитаха с променлив успех.
В последните мачове обаче ЦСКА-София отбелязва малък, но константен прогрес, който бе започнат със злощастната загуба от Лудогорец, когато армейците пропуснаха няколко чисти ситуации, а съперникът отбеляза от единственото си полуположение, и продължи с победите над Хебър, Ботев Враца и Черно море в първия плейофен кръг.
В двубоя с варненци червените успяха изцяло да контролират случващото се на терена, а забележителна бе работата им при контрапресата и борбата за втора топка. Футболистите на ЦСКА-София отнеха кълбото в двуцифрен брой подобни ситуации и почти не оставиха възможност на съперникът да се разгърне в офанзивен план. А това се дължи на все по-голямото постоянство на Саша Илич при избора на титулярните му изпълнители и подобряващата се сработенст между тях.
Норвежко-колумбийското трио в средата на терена изглежда все по-уверено, като проблемът там е, че все още единствено Хайнц се нагърбва с отговорността да измисля нещо по-креативно в офанзивен план, докато Линдсет и Кареасо залагат основно на сигурността в своите действия. Те обаче дойдоха на „Армията“ с добри показатели в атака и от тях се изисква повече.
Голмайсторът на тима Назон намери своя партньор в нападение в лицето на Гарсес. След като многократно сме писали, а и Саша Илич установи, че най-добрата роля за контузения в момента Браян Морено е на жокер от пейката, до хаитянинът бяха изпробвани няколко различни изпълнители. Най-голямо доверие обаче заслужи именно Гарсес, като той е много полезен на втория етаж както в противниковото наказателно поле, така и при дългите подавания и често успява да свали кълбото към Назон или друг свой съотборник. Все още обаче има сериозни забележки към комбинативността и ефективността на бразилеца, макар че именно той отбеляза откриващото попадение срещу Черно море.
Задраскването и последвалата контузия на Брадли де Нойер очертаха Тибо Вион като основния изпълнител по левия фланг. И французинът с всеки изминал мач показва все по-добро лице, като срещу варненци в Пазарджик бе най-добрият на терена с чудесен принос както в дефанзивен, така и в офанзивен план. Титуляр отдясно пък е Иван Турицов, а за негова алтернатива може да бъде използван Гарсес.
Защитата е зоната, където Илич направи най-много промени в последните мачове. От една страна обаче те бяха принудителни заради травми и наказания, а от друга – в ядрото на ариергарда ЦСКА-София разполага с най-равностойни изпълнители, които са и напълно взаимнозаменяеми. Това се доказва и от факта, че червените са тимът, допуснал най-малко попадения през сезона. С ключова заслуга за това е вратарят Густаво Бусато, с чието име започва и формацията на Саша Илич.
Така след провеждането на цели 31 мача за първенство, най-накрая можем да кажем, че сръбският специалист напипа състава си. От това следва, че потенциалните изненади сред титулярите за младия треньор ще са доста по-малко, но в същото време ЦСКА-София най-после ще може да започне да изгражда облик. Какъвто така и не придоби през цялата кампания. Илич досега прави достатъчно, за да изстиска максимума от своите футболисти, но за да дава работата му дългосрочни резултати, е време ротациите да приключат, а червените за заиграят в един състав и с ясно изграден стил.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
