Мачът Левски – Арда започна много преди първия съдийски сигнал на незнайно какво още търсещия във футбола Ивайло Стоянов, известен като Сватбата. Треньорът на гостите Николай Киров си изигра много добре картите, като първата я хвърли преди седмица, когато отбеляза, че следващият му съперник Левски е напълно непознат. Няколко дни по-късно Белия изгледа двубоя на сините с Локо Пловдив и отбеляза – охо-о-о, този Левски е много подобрен и няма нищо общо с онзи. Това не бе психологически подход с цел евентуална застраховка от загуба на „Герена“. Сините наистина приличаха на отбор, което не бе така в последните месеци.
Треньорът на Арда явно имаше план. Неговите хора отрано пресякоха устрема на сините, което не успяха да сторят момчетата от Локо Пловдив три дни по-рано на същия стадион. Николай Киров излезе със стратегия – огледално на огледалото. Арда стартира със схемата на Левски и, казано иначе – със сините камъни по тяхната глава.
Славиша Стоянович опита корекции в движение, но по едно време показа старата си слабост да струпва много нападатели, което не е никаква гаранция за по-атакуващ футбол. Но пък когато мачът се развие по този начин и има такъв йо-йо финал, каквото и да бе направил Стоянович, щеше да е грешка. От другата треньорска пейка колегата му Николай Киров винаги реагираше и до 7-8 минути в играта на Арда настъпваха корекции спрямо промените в тима на Левски. Преди години Жозе Мауриньо като треньор на Интер бе казал за негов млад колега, че ще стане успешен треньор, защото реагирал и петте пъти, когато португалецът сменял схемата в движение и правил вътрешни размествания.
А истината, или голяма част от нея, е, че сините не само че нямат отбор, но не са и физически подготвени да играят през 3 дни след карантина. Някои излизат и от контузии, а други като Станислав Иванов и от карантина, и от фризера на собственика.
В Испания се прицелиха в откритието на Левски: Евтин и добър!
Но остават още 3 мача, след което пада имунизацията на Наско Сираков. Каквито и упреци да има към него, той си има право на безвремие още малко. Неговият анонс, че до Нова година може би ще направи някои глупости, не е бил случаен. Една такава глупост бе прекалено дългото доверие към Гошо Тодоров, а селекцията като цяло, също е от тази категория. Но в стресово и безпарично състояние също си има праг на допустими грешки. И както Гошо Тодоров непрекъснато говореше за контузиите на Цоневи и продажбата на Спиерингс, ние трябва да повтаряме, че Славиша Стоянович дойде твърде късно.
Новият треньор каза, че няма как бързо да изгради небостъргач върху основи на будка за вестници. Личи му на Славишата, че е леко по-изнервен, сигурно е очаквал, че ще работи с посредствен материал, но не чак толкова. Може би в един момент, когато в клуба влязат свежи пари, ще се мисли за постепенно привличане на футболисти от по-висок клас.
Йо-йо финалът можеше да завърши и с обратен знак. След изравняването, на гостите просто им влязоха карти, а и си ги изиграха. Откритието на Дуци Симонович Коконов отигра ситуацията като Христо Стоичков, без излишни движения и докосвания, повеждане на топката, изчакване на вратаря Михайлов да излезе и бомба с левачката в горната част на вратата. На пръв поглед лесно, но майсторско изпълнение на играча на Арда.
Накрая и за съдията. Сватбата е константа, не може да не се изложи. Левски от време на време вдига врява, но толкова. Нищо не можеш да направиш, освен ако наистина не се хванеш да промениш нещо. Ако мачът бе завършил 2:1 за Левски, сигурно шефовете от „Герена“ щяха да прежалят едни 5 хиляди лева и да кажат, че Сватбата е негодник и неговият шеф в комисията също, но сега май няма смисъл.
Желю Станков/ „Тема спорт“
