Дойде време за триариите. Тази римска поговорка се потвърди най-пълно в събота, когато Левски измъкна първата си победа над сериозен отбор в Първа лига. И то в момент, когато нямаше право на нова грешка, защото след Локо на вратата чука ЦСКА-София. Не е хубаво преди такъв мач сам да си подпалиш чергата, както „сините“ вече го направиха два пъти при загубите и то у дома от АЕК Ларнака (0:4) и Берое (1:3). Тези срещи бяха сериозен шамар по амбициите на тима, както и по Петър Хубчев, както и селекцията, която бе направена. Затова на „Герена“ бяха длъжни в събота да покажат, че не са фаворит само на книга за трофеи. Локо обаче не се даваше. Така бе до 59-ата минута. Тогава се намеси Живко Маланов. Капитанът намери по
отличен начин Найджъл Робърта, който пък сложи край на мъката в атака – 1:0.
Холандецът обра лаврите, докато Живко тихо и кротко продължи да се бори за всяка топка, за да може Левски да стигне до трите точки. А при всяка възможност продължаваше да тормози и отбраната на пловдивчани. Казано просто – показа онзи дух, за който се говори от години на „Герена“. Сега за пореден път се доказа, че Живко го носи в себе си. Той е закърмен с него от дете. Може и да не говори много, но по-добре. Истинските футболисти говорят на едно място – игрището. Истинските лидери пък се доказват с трудните моменти. Живко при второто си завръщане доказа, че наистина е такъв. И не е бил просто част от Дрийм тийма на Мъри Стоилов.
Срещата в събота бе и специална за него. Мач номер 150! Срещите можеше да бъдат и повече, но съдбата на два пъти го запрати извън „Герена“. Сега обаче отново е тук. И другите трябва да гледат от него и да се учат какво трябва да се прави, когато се играе за Левски. Битка за всеки метър и всяка топка в твоята зона. И агресия в атака. Без спирка и умора. При това на 35 години.
