Никой не си е мислел, че Левски над 10 години няма да спечели нищо, но, както се казва – имало е да става. Така било писано.
При първата поява на автомобили Фиат Мултипла по републиканската пътна мрежа на Италия, а след това и в цяла Европа си мислехме, че колите са откраднати от някой нелегален завод на корпорацията, владееща Ювентус, но свикнахме да ги гледаме. Или пък това е дело на служители и работници, които са там по някаква странна причина, примерно футбола. Всеки футболист, който е минал през Юве, включително и Валери Божинов, има гарантиран достъп до работно място в заводите на фамилията Аниели и може би Фиат Мултипла е произведение на бивши спортисти, които си нямат представа от автомобилостроене. Е, обаче свикнахме вече толкова години.
Барзов: Селекцията куца, „материалът“ е виновен! В Левски има други специалисти, други майстори
Както не вярвахме, че Левски може доста време да е с постиженията на обикновен средняк, така в началото се отнесохме и с коронавируса. Някъде по това време на миналата 2019 година се появиха първите информации за някакъв вирус в Китай, после заразата плъзна из цяла Азия. В българските медии специалисти и анализатори, включително и от сегашните фактори от националния оперативен щаб, обясняваха как това е нещо локално и ние само ще следим информационния поток. При навлизането на ковид в Източна Европа пък ни обясняваха как България е в периферията на евентуално разпространение и няма страшно. Е, както нямаше тук да има нещо, вече има нещо, свикнахме с коронавируса, живеем си с него и това е новото нормално. Пострадаха много сфери на икономиката и не само това – психиката и нагласите за живота като цяло вече са съвсем други.
Ще мине време, докато този вирус бъде овладян, като първо ще се види влиянието на ваксините и доверието към тях. Така и постепенно ще виждаме все по-малко Фиат Мултипла, който отдавна слезе от поточните линии на наследниците на Аниели.
Човечеството свикна и с хомосексуализма, за съжаление и с тероризма, наред е и джендърството. Класически и исторически политически партии избледняха за сметка на новосформирани субекти, а лявото и дясното се размиха, особено в България. Примерите за първоначално подценяване на проблем, който впоследствие се разпространяваше до съвсем неочаквани мащаби, колкото щеш.
Божигол със „сините“ близнаци: Всеки ден на „Герена“! Готвим се за големи успехи (ВИДЕО)
В задачата се пита обаче – свикнахме ли наистина с кризите в Левски. Въпрос на психология и нагласа е, а също и на претопяване на усещанията. Това, което е в момента клубът от „Герена“, в никакъв случай не дойде изведнъж и в никакъв случай не стана без подценяване на проблема.
Много се изписа през годините защо, как, кой, колко и по какъв начин се стигна до сегашното състояние на сините. Миналата седмица бе нещо като апогей на всичко, върхът на сладоледа. Левски игра срещу ЦСКА-София. Между другото никой не вярваше, че ЦСКА ще фалира и продължи съществуването си с преместване на седалището на клуб от друг град и трансформация на името. Но огромна част от масата армейски привърженици приеха всичко това и сега все едно нищо не е станало. Голяма патардия беше, но червените си припознаха клуба като своя, а сините по един или по друг начин си приеха, че това си е основният враг на Левски. Всичко е въпрос на свикване. Приемаш или не приемаш някакво явление, в един момент то се превръща в естествено състояние на нещата, или според модерния термин – новото нормално.
Разбира се, с Левски, а и не само с този клуб, нещата не са точно така съпоставими като с някои от изброените примери. Ей така, както си лаем, всичко може да се преобърне наопаки само за няколко месеца. Стига да се намери един камион с пари и за една година сините могат да си върнат присъствието и влиянието в българския футбол. Вакуумът, с малки проблясъци, трае десет години и безвремието сякаш е безкрайно.
Кошмарна година за Левски! Едва 22% спечелени мачове, а при гостуванията…
Наред с това, дето специалисти и легенди отчитат, че вече никой не взема Левски по начина, по който е приемал преди, чистата математика също е категорична. Това дето на „Герена“ всеки идва и играе без никакъв респект към историята, традициите и успехите на тима, вече е ясно и на малките деца. Щом отбор с име на туристически комплекс пристига в дома на Левски и го побеждава, какво да говорим повече на тази тема. Приказката дето съперниците на сините още на табелата на София губели с един гол, вече е забравена. Малките привърженици на Левски не са я чели дори.
А чистата математика ни я показват букмейкърите. Наскоро Левски бе в ролята на изявен аутсайдер с Локо Пловдив на „Герена“, но победи. После букитата се поуплашиха и дадоха леко предимство на сините с Арда, но този път Левски падна, след което хиксира с Царско село. Но вижте числата. Срещу същия отбор Царско село сините имаха коефициент 2.30. Говорим за мач, при който на практика липсва фактор домакинство.
А фините шоколадови пръчици върху черешката на тортата относно новото естествено състояние на сините бяха през миналата седмица. Левски с коефициент 8.60 срещу 1.40 за ЦСКА-София е историческа разлика откакто футболът и залаганията съществуват колкото паралелно, толкова и пресечно. Мачът този път се игра. При редовната дата останаха съмнения за провокирано умишлено неявяване по законен път от страна на Левски. Дали от „Герена“ са искали да мине време, карантинираните да потренират малко и да влязат в кондиция и треньорът малко да свикне с футболистите, само те си знаят. Лош климат в съблекалнята е също е неизменна част от „Герена“ в последните години. Новото нормално синьо включва и нестабилен, да не кажем силно разклатен колектив, което е породено освен от липсата на успехи, и от непрекъснатото чудовищно по размери текучество на футболисти и треньори. Как да се образува сплав от елементи, които непрекъснато се променят по състав и съдържание?!
Така е и на върха. Каквото и да става с Левски като финансиране и организация, все става така, че всеки следващ собственик/бащица/наместник/пратеник и съответното оперативно ръководство под него се провалят. Къде с гръм и трясък, къде по-бавничко, но винаги видимо. Няма нищо скрито. Скрити до един момент остават само харчовете, респективно дълговете. Ръководствата винаги подценяват ситуацията и надценяват себе си. Включително и сегашните акционери и ръководители явно са си правили една сметка, докато в един момент не се натъкнат на добре познатия кръчмар.
Дали е възможно все пак в Левски да се намери някаква ваксина, или синята част на България дълготрайно е превзета от вируса на апатията? Помпането на самочувствието с членски карти е до време. 17 хиляди пластики са резултат на максимум 10 хиляди запалянковци, половината от които пък са от така наречените неактивни – тези, които биха се върнали на стадиона само и единствено при голямо и трайно синьо възраждане. Доказано е през годините, който и да е собственик на клуба, както и да се казват директорът и треньорът, публиката извън минималното ядро признава само силен и успешен Левски.
Това е естественият изглед на ситуацията. Сега хората пет пари не дават като доверие за това, че Наско Сираков се е върнал, и то вече на върха на синята пирамида, при положение че лицето на всичко – отборът, едва крета между дъното и средата на класирането. Всеки път е така – е, сега с този собственик Спас Русев/Божков/Сираков ако не станат нещата, значи няма да станат никога. Но за това колко е добре или зле Левски при който и да е притежател на акциите, е въпрос на свикване. И към Иво Тонев, и към Тити Папазов се свиква, и към кого и какво ли не. Името Левски си е същото, но всичко останало вече е много различно.
Желю Станков/ „Тема спорт“
