„Атаката радва феновете, но защитата ражда шампионите“, обичаше да казва Делио Роси. По негово време се смяташе, че отбраната на Левски е най-силното звено на тима, но в същото време се оказа и неговата ахилесова пета. Това се видя в последните мачове от миналото първенство, когато там се отвори огромна дупка и то такава, че бе учудващо как „сините“ успяха да се справят с нея. До нея се стигна, след като се оказа, че четиримата титуляри в отбрана нямат почти никаква алтернатива. И на малките деца бе ясно, че в защита Левски ще разчита на карето – Цветкович, Ейолфсон, Яблонски и Горанов. Последният дълго време бе смятан за слабото звено, но след идването на Афонсо Фигейредо нещата се обърнаха на 180 градуса. Горанов се стегна и набързо се превърна в един от твърдите титуляри. Фигейредо не бе доволен от ролята на резерва и си тръгна. При това в момент, когато „сините“ бяха готови да пуснат в игра всеки, който има поне малко опит като защитник. Защото в един момент станаха жертви на картони и контузии. Просто никой не е застрахован от това.
През зимата на „Герена“ се завърна Аимен Белаид. Според някои доста спорно решение, но в последно време се вижда, че и той има какво да даде. Но не можеше да запълни всички дупки, а в един момент се отвориха много.
Първо изгърмя Цветкович. Алтернативата му бе Ивайло Найденов, но първо той не е десен бек, а второ като такъв се бе изявявал Роман Прохазка и бе предпочетен заради опита си. Това сработи, но по-следващ момент и то преди дерби с ЦСКА-София стана още по-лошо. Изгърмяха двете кули – Цветкович и Яблонски. И стана страшно. Младокът Томислав Папазов успя да не прави много грешки, а Левски се отърва достойно в мач, който мнозина очакваха, че може да се стигне до невиждан срам -2:3.
Така дойде и лятото, което отмина неусетно. За пробойните в защита се говореше, но така и не бяха запълнени. Стигна се до там, че единствен отреченият Белаид се превърна в постоянна константа в защитата. Левски успя да се справи с немотията откъм бранители, но за Славиша Стоянович бе ясно, че нещата не могат да продължават така. Затова той явно реши да жертва част от желанията си като селекция, но да получи повече опции в отбрана.
Макар и в последните часове, „сините“ се сдобиха с нужните попълнения. Първи у нас дойде Луи Нганиони. Французинът ще бъде алтернатива на Горанов, който в момента няма такава. А след него на „Герена“ дойде и играч с доста стабилна визитка – Нуньо Рейш. Португалецът, който е бил титуляр във Виктория Сетубал, едва ли си прави сметките, че ще бъде в ролята на втора цигулка. Така че вече няма да има прошка за „недосегаемите“, в каквито се превърнаха Давид Яблонски и Холмар Ейолфсон. Да, те са отлични играчи и доказаха това, но не са и безгрешни, както се видя в някои от дербитата през миналото първенство.
Освен това Стоянович ще има свобода да пробва по-различни схеми, след като досега бе спъван. Не е изключено да видим как залага и на трима в отбрана, за да си позволи по-офанзивна игра, нещо, което до скоро трудно бихме си представили.
