Левски има нужда от централен нападател! Това не спират да натъртват бившите играчи на тима. Те, както и феновете, не виждат в лицето на Рикардиньо типичната деветка, каквато приляга на „сините“ и е обвита с толкова митология. Висок, мощен играч, който пази добре топката, стреля веднага, а освен това е господар във въздушните битки. Ниже поне по 1 гол на мач, а защо не и 2.
За сметка на това Рикардиньо е почти невидим. „Не участва достатъчно в комбинациите“, отсичат мнозина. И смятат, че е едва ли не с КПД – 0. Но грешат. Това се видя ясно в Благоевград, където Рикардиньо участва в почти всяка една атака на „сините“. А освен това постоянно пресираше защитата на Пирин, не спря и да се движи, за да отваря пространства за другите. И така в крайна сметка си спечели гол в момент, в който никой не очакваше, че това е възможно да се случи. Това не бе красиво изпълнение като на Ван Баетен срещу СССР, нито като на Христо Йовов във вратата на Марсилия. Няма нищо общо и с кървавото попадение на Георги Иванов във вратата на ЦСКА. Куриозно, смешно.. Да, наистина е такова. Но пък с цената на 3 точки. Така Левски вече е в серия от 3 поредни победи и общо 5 мача без загуба в Първа лига. Намира се на добра дистанция от първите 3 места и ще чака отборите преди него да се дънят. Или казано по-просто, „сините“ са в играта за това, което им остана – виза за Европа. Затова след двубоя с Пирин, шефовете със сигурност не съжаляват за решението си да оставят Рикардиньо. Нищо, че се твърди, че са имали оферта за 1 млн. евро за него. Първо, в момента той няма алтернатива, ако Илиян Стефанов не излезе от летаргията, в която бе изпаднал. Както и да се случи чудо с Билал Бари. А второто важно условие е свързано с пари. Някои може да виждат милион, но не и „сините“, които ще трябва да делят 50 на 50 с Гремио, защото това е условието, за да може да дойде без пари у нас. И добър-лош, Рикардиньо ще води атаката на Левски поне до лятото. Трудна задача, но той като цяло се справя. Поне така показват цифрите. От началото на този сезон Рикардиньо има 8 попадения, 6 от тях в първенството. Уелтън и Роналдо имат по 6 гола, но те вече не са в играта, след като бяха продадени. Ел Джемили избухна в началото на сезона, но след това изгасна. Рикардиньо обаче си вкарва. Плюс това има на сметката си и четири асистенции, което пък напълно оборва тезата, че не участва в комбинации.
Трябва да се отчете също, че той напредва сериозно и в стълбицата в ранглистата на вечните голмайстори на Левски. Бразилецът има общо 17 попадения. И по този показател се изравни с Уелтън и Марин Петков. С 3 гола повече са Найджъл Робърта, Базил де Карвальо и Георги Бачев, а на кота 19 спряха остриета като Васил Драголов и Николай Димитров – Хичо. Затова на този фон Рикардиньо не изглежда чак толкова ялов. Освен това трябва да отбележим, че зад него са куп нападатели, които дойдоха с далеч по-големи очаквания към тях. А за някои бяха платени и сериозни суми – Сержиу Буш (16), Георги Христов (15) и т.н.
От една страна е хубаво да те подценяват. Така не си натоварен с излишни очаквания, каквито е имало към много нападатели, които минаха през „Герена“, но се превърнаха в разочарования. И не един или двама от тях са изтъквали, че именно това вторачване в тях се е оказало фатално за кариерите им. Винаги усмихнат, винаги появяващ се от нищото, Рикардиньо заслужава и малко повече уважение. Поне за старанието, което хвърля във всеки мач. А тези, особено ветераните, които имат толкова забележки към играта му, могат да дойдат на „Герена“ и да му покажат нещо, което трябва да подобри. Със сигурност и Левски, и Рикардиньо само могат да спечелят от това. Трябва да се отчете също, че на „Герена“ се сдобиха най-после и с дузпаджия. Макар изпълненията му да късат нерви и на чужди, и на свои./ „Мач Телеграф“
