Нефтохимик има много интересни моменти в своята история. Разкаваме ви за един от тях. Действията се развиха през 2004 година.
През лятото на същата година се прави втори италиански опит в Нефтохимик. В клуба идват Клаудио Масели и Салваторе Бианкети, както и техен ментор, който да коригира от време на време техните действия – покойният вече Франко Сколио. Последният определено е име във футбола на Апенините и назначаването му като мениджър в Нафтекс наистина респектира. По това време на дружеството се управлява от Пламен Киряков, който и изпълнителен директор по спортната част. Другият директор Светозар Милушев се занимава с финансите на клуба.
Сезонът завършва слабо за отбора. Търсят се нови варианти. Киряков отново прибягва до италиански вариант. Това става и с помощта на мениджъра Виторио Мунгай, който е и автор на предния проект от 2000 година, който е провал за клуба.
Самият Киряков обявява пред медиите, че в Нафтекс / тогава клубът се казва така/ започва революция. Прави се нов мащабен проект, който получава името План 2007 година. За три години отборът трябва да се превърна във фактор в България и да участва в Шампионска лига, или най-малкото с успех в европейските клубни турнири.
Обещанията на бургаските босове към италианските специалисти са, че имат достатъчно време да си изградят отбор по техен модел. Всичко обаче отново завършва по български, след като някои от опитните футболисти видимо не искат да приемат методиката на тандема Масели-Бианкети и отборът се представя зле. Нафтата пада тежко от ЦСКА с 0:4, а месец след това, при загубата в Севлиево с 0:3 от Видима-Раковски, двамата треньори са уволнени. Нафтекс така и не заиграва, както трябва, а проектът спира, още преди реално да е започнал да работи.
Сколио остава в тима като консултант преди и той да прекрати взаимоотношения с Нафтекс в края на сезона.
Две години по-късно Нафтекс изпада от А група. От План 2007 не остава нищо.
