През зимата в ПФК Левски дойде ново ръководство, което обяви амбициозни цели. През пролетта клубът се намираше в преходен период, като резултатите очаквано не бяха блеснящи. Още повече, че наследството, както във финансов, така и в спортно-технически аспект, беше повече от тежко.
Бавно, но методично започнаха и промените. На всички нива. Дори и на места, които изглеждаха безоблачни. Освободен бе дори и легендата Даниел Боримиров. Вижда се, че новите шефове пипат доста сериозно и искат наистина Левски да заработи по нов начин. Ефективен. Дълги години в синия клуб се харчеха безумни пари по крайно неефективен начин. В дружеството работеха хора, които получаваха солидни заплати, без да имат и грам принос за това. Да не говорим за десетките трансфери, които буквално обезкостяваха клуба. Заради това бяха натрупани големите дългове.
Сега се тръгва по нов начин. Значително по-ефективен, но болезнен. Това се вижда на всяко едно ниво, като целта е клубът да заработи като истинска бизнес-структура, а не сборище на шуробаджанашки принцип, както бе в последните десетина години.
Вижда се, че няма и големи и гръмки обещания, няма заигравка с феновете, но има работа, много, много работа. Треньорът Петър Хубчев също не влиза в популистки изрази, а е реалист и работохолик. Селекцията върви бавно, но се търсят правилните хора. С привличането на Димитров и Чандъров се прави крачка напред в освежаването и подмладяването на отбора, като това е и солидна инвестиция в бъдещето.
Изводите са, че реформите в Левски са в правилната посока и вещаят това синя революция.
