Роман Промиха безспорно е сред най-големите любимци на Сектор Б през новия век, не само заради своите 174 мача и 24 гола със синята фланелка, но най-вече заради сърцатата си и мъжка игра в колебливия за тима период от 2012 до 2016 година. Словашкият халф си тръгна със сълзи на очи при специално организираното му изпращане преди 6 лета. На 14 март Прохазка навърши 35 години, а три дни по-късно той и Спартак Търнава изненадаха лидера Слован с 2:0 насред Братислава в 171-ото дерби на Словакия. Малцина местни и специалисти обаче вярват, че „небесносините“ ще се препънат по пътя към шестата си поредна титла. Роман Прохазка даде интервю за „Мач Телеграф“. Ето какво каза той.
– Роман, какво се промени за две седмици, че успяхте след поражението с 0:2 от Слован да обърнете стрелката във ваша полза в плейофната фаза?
– Поучихме се от онази загуба, а и малко по-различно тактически подходихме този път. Винаги е добре, когато два мача срещу един съперник са близко във времето, защото можеш да си извадиш поуки. Сега бяхме по-прибрани отзад и чакахме нашите шансове, които все пак дойдоха. Имахме и малко късмет, но във футбола и той участва понякога.
– Така е – с един точен удар вкарахте два гола (б.р. – автогол си заби Кевин Вимер).
– Има и такива мачове (смее се). Напред не бяхме много опасни, но в защита се бранехме отлично, бяхме добре организирани и Слован всъщност нямаха сериозни положения. Мисля си, че имахме нужда да победим и страшно силно искахме да се случи, това беше целта ни. Все едно беше как ще я постигнем.
– Вярвате ли вътре в съблекалнята, че титлата все още е постижима при намалената до 15 точки разлика?
– Ще бъде трудно… Слован безспорно има предимство за златото. Ние искаме да си извоюваме второто място, а и пред нас все още е Купата на Словакия. Тези са ясните цели пред нас.
– Спомена Купата, чист ли е пътят пред Спартак Търнава към трофея? Срещате ФК Подбрезова в полуфиналите, който елиминира именно Слован…
– В днешно време не може да подценяваш никого. Това е битка в два мача и няма да е никак просто, но всички искаме да спечелим купата и вярвам, че ще успеем!
– Доколко важен е опитът от последните два спечелени финала? (б.р. – Две победи след продължения над Слован с 2:1 през 2022-а и 3:1 през 2023 г.)
– Разбира се, че е важен. Подготвяме се сериозно за този мачове и не ги подценяваме още от първия кръг, когато срещаме по-слаби съперници. Това е нашият турнир и вярвам, че що успеем да спечелим трета Купа на Словакия поред.
– Изигра пълни 90 минути в дербито, но в последните месеци не беше титуляр. На какво се дължеше статутът ти на резерва?
– Това го решава треньорът. Старая се да съм винаги подготвен и в последните мачове излизам в стартовия състав и побеждаваме. Надявам се да продължи така и пак да играя от първата минута.
– Имахте интересни сблъсъци с Юрай Куцка, капитана на Слован, който е доста популярно име и у нас – какво си казахте на терена?
– Той е отличен футболист, силов играч е и винаги са тежки единоборствата с него. На терена никой не прави подаръци на другия, но след мача се поздравихме и си пожелахме късмет, така и трябва да бъде. Но в такова дерби не гледаш срещу кое име играеш, а търсиш успеха.
– Как върви твоята футболна академия? Мислиш ли вече за следваща стъпка извън кариерата на футболист?
– Започваме да работим постепенно с деца. Много ми допада да се занимавам с тях, малко по-различно е да следиш отстрани развитието им и да виждаш радостта в очите им. Заели сме се заедно с моя съотборник Мартин Буката и много ни харесва да ги тренираме. Децата са прекрасни и енергията, която ни дават, е перфектна. Супер е след тежка и натоварваща тренировка да се заредиш от футбола, който при тях е само за удоволствие.
– Колко години футбол има още у Роман Прохазка?
– Много труден въпрос. Чувствам се добре в момента, играя редовно, побеждаваме. Другояче размишлявах преди няколко месеца, когото по-рядко влизах в игра. Не бях в идеална кондиция, но сега пак се усещам отлично. Всичко зависи от здравето ми, но планирам да поиграя още някоя година.
– Знаем, че следиш българския футбол – какви са впечатленията ти от пролетните мачове дотук? Левски стартира стабилно, Лудогороц пък отпадна от Сервет в Лигата на конференциите, където се срещнахте през есента…
– Много бях изненадан, че Черно море се задържа толкова дълго на първо място, но видях, че Лудогорец вече ги изпревари. Левски върви успешно, което ме радва – може и да се доближат още до лидерите. Страшно много държа на Левски и съм щастлив, че в последните мачове печелят. Дано продължат в същия дух. Успях да видя последния гол за 3:0 над Етър във Велико Търново – прекрасна акция, в състава видях и словашкия играч от Жилина – Мислович, вече наглеждам дали той е играл. Но третият гол беше прекрасен, а и всяка победа с 3:0 като гост е супер.
– С кого от България си писа последно, кой те поздрави от страната ни?
– Преди няколко дни си писахме с Антонио Вутов, след доста време се беше сетил за мен и ме потърси. Разменихме си по няколко изречения – разбрах, че сега е в ЦСКА 1948. Посмяхме се малко, защото го избъзиках в кой отбор точно е преминал. Но си поговорихме повече на семейни теми, разменихме снимки на децата, а не толкова за футбол. Приятно е, когато се чуя с някого от България – старая се да следя новините плюс видеа и интервюта, за да не забравя българския език. Гледам постоянно да имам връзка със страната ви.
– Феновете пишат ли ти също?
– Да, разбира се! Супер е и много ме радва. Когато с Търнава спечелим някой мач, ме поздравяват. Подкрепят мен и отбора, щастливи са от победите ми.
– Какви спомени пазите от България със съотборника ти Кристиан Кощърна (б.р. – бивш играч на Пирин Бл от 2016/17)?
– С Кико си говорехме много, главно когато дойдох в Спартак. При него може би България не му е толкова на сърце, както е при мен, затова повече аз му разказвах за преживяванията си. Все пак той също помнеше и знаеше доста неща. Но вътре в мен българската следа е по-голяма, определено.
– Знаеш, че треньор на ЦСКА е Нестор Ел Маестро, с когото не си работил, но как го приемат феновете в Търнава след шампионската титла през 2018-а?
– Да, не съм играл под негово ръководство, но тук името му значи много. Спечели титлата със Спартак след страшно дълго прекъсване и се е превърнал в легенда за Търнава. Питал съм колегите ми какъв треньор е бил и съм чувал само похвали и хвалби за него. Сега той е в ЦСКА и не мога да кажа, че му стискам палци, но той наистина е отличен треньор и за него говорят само добро тук.
– Попитах те, защото напоследък той получава сериозни критики и феновете не бяха никак доволни от представянето на ЦСКА…
– Нормално е в грандове като ЦСКА, Левски и Лудогорец винаги да има и недоволство, но си мисля, че той е достатъчно силен психически и може да работи под такъв натиск.
– За финал прогнозата ти за шампион и носител на купата в Словакия и България?
– Вярвам, че Купата ще я спечелим ние! За титлата ще е тежко и най-вероятно Слован ще я вземе. В България бих си пожелал първи да е Левски, но ще се радвам да бият Лудогорец, да се борят за челото и да постигат силни резултати. За Купата на България не знам как е жребият и кои продължават напред, но пак казвам, че аз винаги съм за Левски и им пожелавам да завършат възможно най-високо, пък накрая ще видим.
