ЦСКА-София акостира за 13-дневния си лагер в Австрия – най-важната част от лятната подготовка в иначе изключително кратката пауза между двете първенства. Нов сезон, нов треньор, нова медийна политика, нов подход към феновете. Единственото старо на пръв поглед си остава съставът. Същият този състав, който „червените“ привърженици заклеймиха като пълен провал след n-тото второ място от 2016 година насам, а собственикът на клуба Гриша Ганчев чистосърдечно призна в специалното си Q&A интервю след гнева на феновете: „Аз твърдя, че през пролетта по-слаб отбор от нашия нямаше“.
Да де, ама както и да го гледаме, основната ос на ЦСКА-София ще остане непроменена
за старта на новата кампания. И това е по-скоро за добро! Защото при тотална чистка в тима на всекиго беше ясно, че се рискува не само ранно сгромолясване в Европа, но и тотален крах на домашната сцена. На вратата отново ще бъде един измежду рутинираните Густаво Бусато и Димитър Евтимов, които преподписаха договорите си с клуба, пред тях ще са Мено Кох и Юрген Матай, за чието пълно и навременно възстановяване феновете палят свещи, а отпред поне засега на линия продължава да бъде Жорди Кайседо, макар и получил по-дълга почивка заради ангажиментите си към Еквадор и въпреки ежедневното му „трансфериране“ в клубове от Истанбул, през Лондон, та чак до Мексико. Различното звено ще бъде на позицията на плеймейкъра, където три седмици да се адаптират ще имат новите попълнения Станислав Шопов и Лазар Туфегджич. Към „старите пушки“ можем да добавим още Жеферсон, Вион и Юга, че дори и Варела, а от българите Турицов и Йомов. Всички те имат минимум сезон и половина на „Армията“, а достатъчно мачове от миналото лято насам навъртяха и разочарованията Вилдсхют и Бай. Добър или лош – това е гръбнакът на ЦСКА-София, около който Саша Илич ще трябва да гради новия „червен“ отбор и най-вече дългоочаквания атакуващ стил на игра, за който се шуми усилено и бе афиширан
от самия треньор.
Същевременно с това обаче, същото ядро от футболисти бе разкъсано от ултрасите и преживя Четвъртъка на гнева само преди 3-4 седмици, когато пред „Армията“ вреше и кипеше, входът към съблекалните се оказа непристъпен, а под дъжда от банани и клони играчите бяха отклонени от полицейския кордон и се наложи да влизат през пистата откъм тунела. В този ден Мазику и Бай отказаха да играят срещу Ботев Пд, шокирани и разочаровани от случката. Мазику вече го няма, но Бай и голяма част от чужденците са тук, включително зимните „загадки“ Гарсес и Морено. Българите по презумпция ги изключваме от „жертвите“, но на Йомов, Турицов, Кръстев, пък и на младите Асен Дончев и Християн Петров също им се събраха доста напрежение и провали. Особено на първите двама, преживели колизиите в лагера на трикольорите, а при Георги и семейната драма с ареста на баща му.
Затова пред Саша Илич и екипа му, освен чисто физическите и тактически задачи, в Австрия ще изплува и нуждата от психологически и успокоителен подход. Сърбинът първо ще трябва да „прочисти“ съзнанието на възпитаниците си, а чак след това да им вдъхне от своите шампионска увереност и манталитет от Партизан. С други думи да види кои от настоящите играчи „имат топки“ и са си взели поука от последния горчив месец за ЦСКА-София.
И дано след лятното „преброяване на дивите зайци“ ситуацията не се окаже като в едноименния филм на режисьора Едуард Захариев и сценариста Георги Мишев – че в землището на село Югла няма нито един „заек“… с армейско сърце и характер. Защото трансферният прозорец е дълъг, а заместници като Лам, Метс и Мухар дебнат по всяко време да вземат хляба на изкаралите цялата лятна подготовка.
Владимир Иванов/ „Мач Телеграф“
