Последните оцелели – Ники и Бари – запалиха грешния фитил

1
-

Левски се върна в реалността. Направи го по болезнения начин. Мечтите на отбор и привърженици бяха разбити от съперник, който ще влезе във фолклора на българския футбол.

За да се стигне до болката от Хамрун обаче, изтече много вода, а времето от 2 септември миналата година до вечерта на 11 август бе доста динамично. На първата дата като треньор на Левски бе представен Станимир Стоилов. Човек, който направи така, че повечето от мечтите на синята публика да станат реалност. Той промени не само отбора, но и клуба. И все пак основната му задача е селектирането и развиването на състава. И там си доказа майсторлъка, защото от всичките движения само едно може да бъде окачествено като грешка – привличането това лято на хърватския бек Анте Блажевич, който в момента тренира за здраве на „Герена“.

Миналата есен всички в Левски бяха като на пробен период, а може би единственото изключение бе Георги Миланов, който дълго време лекува контузия. Още през есента, след това през зимата, а накрая и през лятото съблекалнята бе силно проветрена. Заминаха си Валери Божинов, Симеон Славчев, Христофор Хубчев, Георги Александров, Ивайло Найденов, Христос Шелис, Мартин Петков, Борислав Цонев, Мартин Петков, Гьоко Зайков, Радослав Цонев, Димитър Костадинов, Здравко Димитров и Драган Михайлович. Пристигнаха вече споменатите Михайлович и Костадинов, както и Хосе Кордоба, Цунами, Уелтън, Ноа Сонко Сундберг, Келиан ван дер Каап, Филип Кръстев, Илиян Стефанов, Ивелин Попов, Роналдо, Блажевич, Нейтън Олдър (б.а. – взет за втория отбор), Жереми Петрис. Сигурно ви е заболяла главата от четене на имена, но без смяната на кръвта безумните радостни емоции нямаше да ги има.

Кои са оцелелите в състава, без да броим младоците и отбелязания Георги Миланов? Николай Михайлов и Билал Бари. И на двамата „заварени“ им бяха вдигнати мерниците, но по една или друга причина останаха. И това се случи с доста условности. Вратарят успя да свали доста излишни килограми и да влезе в прилична физическа форма. На Бари бе търсен заместник още зимата, но заради липсата на финанси централен нападател не пристигна в отбора. 6 гола в 31 шампионатни мача през миналия сезон показваха, че не той е човекът, който трябва да води нападението. През лятото обаче пари за таран пак нямаше, а Бари пак е със статут на несменяем титуляр, компенсирайки донякъде с работата, която върши в дефанзивен план. Срещу Хамрун обаче такъв човек не бе нужен. Необходим бе вкарвач, а с такъв Левски не разполага. В двата двубоя с малтийците сините отправиха общо 40 удара – 19 на „Герена“ и 21 на „Та Кали“! В колко голови ситуации бе забъркан човекът, призван да завършва нападенията? Трудно е да се сетите за някое, нали? Наред с това бяха изпълнени и 15 корнера – и след тях пак нищо от Бари. За Михайлов вече доста се изписа. В реванша имаше да направи една намеса при първия гол, но не се справи, а при втория просто не трябваше да напуска вратата си.

Със сигурност Бари е искал да вкара, а Ники да не допусне. Ако някой го беше направил, днес феновете щяха да си чешат езиците как е минало гостуването на Партизан. А преди това щяха да са изживели поредна бомбастична вечер. Всъщност срещу Хамрун пак бе незабравима, но със знак минус. Просто защото Бари и Михайлов запалиха грешния фитил.

Янаки Димитров/ „Тема спорт“

0 0 votes
Article Rating
1 Comment
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments
Манафа
Манафа
1 година по-рано

Препоръчвам на фенчетата на УеWCки преди мач обилно мазане с крем Дунавски вълни а след мач още по обилно но с крем Здраве говоря за Дупетата не да го ядете .Повтарям пак Дупетата мазане.