В събота започва 34-то издание на Купата на Африка и големият въпрос е дали Мохамед Салах най-накрая ще вдигне трофея. И настина – той е на 31 години и сега може би е последният му шанс да го направи.
Неговото място в историята на Ливърпул и европейския футбол е безспорно, но континенталният триумф постоянно му убягва. Всъщност Египет е най-успешният тим на Африка със 7 триумфа, но последният бе вече през далечната 2010 година. След това „фараоните“ играха два финала (2017 и 2021), но ги загубиха и Салах е крайно решен да добави трофея, който му липсва в бляскавата кариера. „Искам да спечеля нещо с националния тим. Това е моето голямо желание и този трофей ще означава много за мен“, каза Салах в началото на подготовката за финалите в Кот д’Ивоар. Задачата му обаче ще бъде много трудна заради огромната конкуренция и покачващото се ниво на турнира с всяко едно издание.
Според познавачите на африканския футбол големият фаворит сега е Мароко, който само преди година пренаписа историята на Черния континент като стана първият негов представител, играл полуфинал на световно първенство.
Куриозното е, че „атласките лъвове“ са истински котенца, когато става въпрос за този турнир. Те имат само един успех и той е от далечната вече 1976 година. Нещо повече – те имат само още един финал и може да се каже, че имат сериозни комплекси в тази надпревара. Ключът за евентуалния успех на Мароко може да е постоянството и пренасянето на отличната форма от световното в Катар на турнира в Кот д’Ивоар. На книга тимът на Валид Реграги е най-хомогенен като качество и дълбочина – от вратаря Ясин Буну до нападателя Юсеф Ен-Несири. Проблем за селекционера е, че сега го няма елементът на изненадата и не се знае как играчите ще понесат бремето на фаворит.
И ако титулярният състав на Мароко изглежда внушително, то още по-впечатляваща е атаката на Нигерия. Вижте само с какви нападатели разполагат Суперорлите – Виктор Осимен (Наполи), Самуел Чуквуезе (Милан), Моусес Симин (Нант), Келечи Ихеаначо (Лестър), Терем Мофи (Ница), Ахмед Муса (Сивасспор) и Умар Садик (Реал Сосиедад). Атаката щеше да е дори още по-стряскаща, ако звездата на Леверкузен Виктор Бонифейс не бе получил контузия, която го извади за 2-3 месеца от игра. Проблемът на Нигерия обаче е липсата на баланс на терена, като ще се опита да компенсира по-слабата си дефанзивна игра с голове, а това много рядко е достатъчно за успехи на големи турнири и мечтата за първи трофей от 2013 година може бързо да угасне.
Действащият шампион Сенегал е достатъчно класен, но много трудно ще дублира успеха си от предходното издание. Лъвовете от Теранга имат Садио Мане, но той има много проблеми с контузии, откакто отиде в Саудитска Арабия. Това означава, че в атака ще се разчита на Джексън от Челси, а това не изглежда кой знае колко добре.
Шансовете на Кот д’Ивоар не са за пренебрегване, но пък не са и кой знае колко големи. Тенденциите също не в полза на „слоновете“, защото за последно домакин спечели турнира през 2006 година (Египет). Селекционерът Гасе подходи смело и не повика звездата Заха и ще чака голове от Себастиан Але. В средата на терена той ще разчита на Франк Кесие и Секо Фофана, но те играят в Саудитска Арабия и е твърде вероятно формата им да е паднала./ „Мач Телеграф“
