Ботев Пд беше едни от многото отбори през отминалата футболна есен, който премина през цялата палитра от емоции между двата полюса. Тимът започна ужасно сезона и се закотви трайно в зоната на изпадащите. Това сякаш бе продължаване на пропадането от края на миналия сезон, когато завърши безславно на десетото място. Нямаше и сили да се противопостави дори на средняците в класирането около себе си, каквито тогава бяха Арда, Славия и Локомотив Сф.
Това вървене назад продължи и със Станислав Генчев в началото на новото първенство, в което не бе постигната победа в първите 6 кръга. Сезонът започна с равенство в дербито с вечния съперник Локомотив Пд – 1:1. С оглед на това, че мачът бе на „Лаута“, а публиката на Ботев я нямаше на стадиона, този резултат се прие ако не за успех, то за напълно приемлив и задоволителен. След това обаче срещу другия най-недолюбван от привържениците съперник – Левски – бе записана втора загуба на Колежа само в рамките на три месеца – този път с 1:3.
Напрежението в клуба се повиши още повече в следващите три кръга, в които Ботев не вкара гол – в Благоевград срещу Пирин (0:0), срещу Арда на Колежа (0:2) и Хебър в Пазарджик (0:1). Чашата преля при домакинската загуба от Крумовград. Преди срещата изглеждаше по-вероятно слънцето да изгрее от Запад, отколкото „канарчетата“ да загубят и този мач. В крайна сметка обаче и това се случи и на Колежа стана страшно.
Станислав Генчев бе сменен с Душан Керкез. Тази промяна, както и идването на Ивелин Попов от Левски, преобразиха на 180 градуса, както играта, така и резултатите на Ботев. Ключова за оттласкването от дъното бе първата победа за сезона – над Етър на „Ивайло“ с 2:1. Веднага след нея дойде и първият триумф и на обновения Колеж – с 3:1 над Славия. Така, след 8 неуспешни опита, реконструираният стадион „Хрнсто Ботев“ най-после видя победа на „жълто-черните“. Настроението в отбора стана съвсем друго. Ботев се върна с една точка от гостуването си на шампиона Лудогорец в Разград, което завърши 2:2, като „канарчетата“ бяха на секунди от историческа първа победа на „Хювефарма Арена“.
Разбира се, няма как да подминем ролята на Душан Керкез за възхода на Ботев, защото при всеки отбор играта е огледало на визията на треньора за нея. Със сигурност отборът още е далеч от това, което босненският специалист иска да вижда от момчетата си, но в последните есенни мачове се забелязаха наченки на стил, който е много близък до традициите на клуба от неговите най-добри години – атакуващ, комбинативен, привлекателен и най-вече резултатен футбол. Само в 14-я и 15-я кръг „канарчетата“ вкараха 11 гола и победиха съименниците от Ботев Bp с 5:3 като гост и Локомотив Сф с 6:0 на Колежа. Играта в нападение бе дирижирана вещо от Ивелин Попов, който от 14 мача, които изигра, само в три нито вкара гол, нито асистира за попадение. Пасна идеално в състава и схемата на Керкез, а покрай него се разиграха и Акере, Уме Емануел, както и Антоан Бароан. Последните 7 мача на отбора през есента също дадоха сериозни поводи за оптимизъм на многобройните привърженици на тима. В тях бяха записани 5 победи и 2 равенства. Едно от ремитата бе на „Герена“ срещу Левски (1:1), което бе гарнирано с доста добра игра.
Така, след като бе затънал на 14-ото място до края на август, Ботев в момента е 6 позиции по-нагоре в класирането, а по всичко изглежда, че има всички шансове и сили да се прицели още по-нависоко. А защо и да не помечтае за завръщане в Европа? Това би могло да стане и чрез турнира за Купата на България, където отборът е четвъртфиналист, а едва ли ще има проблем да прескочи тази фаза. За целта ще трябва да победи на Колежа втородивизионния Спартак Ви. А за „соколите“ завръщането в елита е много по-сериозен приоритет от прескачането на още една фаза за Купата, която няма да имат сили да спечелят при конкуренцията на отборите, които останаха в турнира. През първенството шансовете на Ботев за изкачване нагоре също са налице. Ако остане в междинната четворка – тази, която ще трябва да разпредели местата между седмо и десето, този път има всички шансове да се справи с конкуренцията и да отиде на бараж за място в Лигата на конференциите. Разбира се, винаги има опасност кризата отново да се върне и да видим и по-лошото лице на Ботев напролет. Но ако последните впечатления са най-трайни и силни, то привържениците могат да бъдат оптимисти, че и в решаващата част от сезона отборът ще продължи да ги радва.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
