Pollice verso! Гриша Ганчев отново обедини „червена“ България

-

-

Война, апокалипсис, скандал на „Армията“. Епитетите за поредния Ден на страшния съд в ЦСКА-София бяха слаби и бедни, за да опишат обстановката в Борисовата градина в четвъртък преди, по време и след изпразнения откъм интрига мач с Ботев Пд. Сектор Г изригна по своя начин и прочете окончателната си присъда за петте години безвремие в ЦСКА-София след вкарването на отбора в елита. Агитката отсъди с палец, обърнат надолу след петилетката калъфки, трансферни разочарования и чисто футболно обезличаване на клуба. Отсъди така, както тълпата в древен Рим е давала своята благословия на гладиатора на арената да живее или умре. Затова и предпочетох заглавието горе да остане в латинския си оригинал – а и латинският език носи в себе си някаква мъдрост, послание…

Декларацията на фенклуб „Сектор Г“ и обявеният пълен бойкот със сигурност бяха последното послание към клубното ръководство. Бананите, бутилките, клоните, запратени по свелите глава футболисти пред съблекалните, пък определено не изглеждаха мъдро решение, но покрай сухото понякога гори и сурово. Защото гневният изблик е едно, а проявата на расизъм – съвсем друго. Но Северната трибуна е доказала, че се води от принципа крайните ситуации изискват крайни мерки. А чашата на търпението преля с апатично и бездушно загубения финал за Купата на България от Левски. Относно расизма, да напомним, че въпреки тъмния цвят на кожата си Жорди Кайседо бе изпратен с аплодисменти при смяната си в може би последния си мач за ЦСКА-София преди скорошния трансфер в чужбина. „Армейският“ гняв няма цвят – отнесоха го и Бусато, и Мухар, и Гарсес, и Жеферсон, че дори и беловлас и достолепен джентълмен като Алън Пардю, който трябваше да заляга от летяща бутилка кола пред тунела и при все британското си възпитание се озъби на крещящ
„Ауш, аут фром ЦСКА“ привърженик от сектор А.

Наставникът и играчите обаче се сменят и си тръгват. Шефовете остават, а големият камък беше запратен в градината на основния собственик, някъде в бизнес кулата в края на бул. „Драган Цанков“. А намекът, че дербито е продаде-… пардон, дадено без бой на Левски буквално върна лентата 16 години назад, когато президент на автентичния ЦСКА беше Васил Божков, а пропиляният 7-точков аванс пред „сините“ и странно загубената титла доведоха до въстание срещу хазартния бос и до оттеглянето му в края на 2006 г. Всъщност онзи ден имаше и няколко ситуации на дежа вю на „Армията“ и всички те пряко или индиректно навяват асоциации с Гриша Ганчев: вече споменатите по-горе прояви на расизъм чрез замерянето с банани върнаха спомените за плакатите срещу тъмнокожите Моке и Нвоко на стадиона в Ловеч през пролетта на 2001 година, посегателството срещу гредите на стадиона превъртя лентата до рязането им след 0:8 от Литекс през 1998-а и двете поражения от „оранжевите“ през споменатата 2001-а, летящи шишета и предмети от същото място пред съблекалните имаше и през юли 2016-а при грозната атака срещу „червените“ юноши и Адалберт Зафиров, пак тогава имаше сериозно скандиране на името на Ганчев, но по онова време виковете бяха в негова защита и възхвала, а сега бяха гарнирани с цинични обиди. Последното дежа вю е свързано с националната купа и евентуална намеса на бизнесмена в крайния изход на финалите през 2016-а и през тази година – за „армейския“ триумф над Монтана под сурдинка се говори, че е дошъл след „хващане“ на съперникови играчи, а сегашния намек за „пробиване“ на своите го направиха от фенклуб „Сектор Г“ в последната си декларация.

По ирония на съдбата преди 6 лета, когато взе властта в Борисовата градина и спаси ЦСКА от гибел, извеждайки отбора до Купата от „В“ група, Гриша Ганчев постигна безпрецедентно обединение на „Червена България“, достигнало пика си с 36-хилядната посещаемост на Националния стадион срещу Монтана. Месец след завоюването на трофея, с решението си за преструктуриране на акционерното дружество и административното вкарванее на ЦСКА-София в Първа лига, бизнесменът разцепи „армейската“ общност на про- и анти-Ганчевисти, което роди и братоубийствените „термини“ за препинателните знаци, цифрите и т.н. В четвъртък обаче всички изглеждаха обединени в позицията за належаща и спешна промяна. Промяна от горе – надолу.

Ако перифразираме името на популярния американски сериал „Всички обичат Реймънд“, онзи ден на „Армията“ никой не обичаше Ганчев. Въпреки страха, че реконструкцията и изграждането на нов стадион може да се провали без него начело, въпреки опасенията, че ЦСКА-София може пак да изпадне във финансов колапс и да остане без лиценз, въпреки подмятанията, че „завръщането“ в аматьорските групи наближава. В четвъртък палецът посочи надолу, а показалецът – към изхода на „Българска армия“. А спешният или по-скоро смешният опит за закърпване на положението с Q&A интервю с въпроси от привържениците логично не хвана дикиш, бидейки осмят и от „Сектор Г“. Северната трибуна още помни обществената дискусия в сектор А през есента на 2015-а, в която и въпроси, и обещания имаше много, но решението накрая взе само един… Сега изглежда, че е назрял моментът за ново решение, което поне този път да бъде в полза на ЦСКА-София. За „червената“ общност пък по всичко личи, че предстои ново бурно лято – както бе през 2008, 2013 и 2015. г. Ясно е обаче едно – връщане назад няма, а следващите стъпки и действия ще са ключови за краткосрочното бъдеще на клуба. Дали те ще включват нови протести, или пък кампания с членски карти, дали ще се появят работни обединения от типа на „ЦСКА Завинаги“ или „ЦСКА Акционерите“, времето за борба отново е настъпило. А както написах преди няколко дни, само феновете могат да сменят модела „Пастрок“ и да изкарат любимия си отбор от летаргията на играйкането.

* От латински pollice verso – „с обърнат палец“

Владимир Иванов/ „Мач Телеграф“