„На Западния фронт нищо ново“, написа в началото на XX век един от най-големите германски писатели Ерих-Мария Ремарк. Ако прехвърлим неговата стилистика в българската футболна действителност, съвсем спокойно можем да констатираме, че в Борисовата градина нищо ново не се случва. Въпреки обещаните промени в края на май по нищо не личи, че в ЦСКА-София протича някаква сериозна реформа. Леко замазване на очите с две срещи с привърженици извън София, очаквано назначение на треньорския пост и това е. Цялото това предисловие накара голяма част от организираните фенове на армейците да излязат с остра декларация в началото на седмицата.
„Бяха обсъдени актуалните процеси, свързани с ЦСКА, и изводът е ясен – съществена промяна в аматьорското управление на любимия ни клуб не се забелязва. Обявеният от нас по-рано бойкот продължава, а нашата позиция остава непроменена – „Сектор Г“ остава извън стадиона, а последващи действия и мерки от наша страна ще бъдат взети и обявени съобразно ситуацията“, написаха привържениците на тима, като зад тези думи застанаха както софийските фракции, така и обединенията от Видин, Варна, Велико Търново, Монтана, Благоевград, Добрич…
Позицията ясно показва, че търпението на феновете към настоящото ръководство чака последната капка в пълната чаша. Резултатите от лагера в Австрия и липсата на навременна селекция само подклаждат огъня, който може да избухне в пълна степен при евентуална издънка в европейските турнири или лош старт в първенството.
В ЦСКА-София продължават да не си дават сметка колко скъсана е връзката с феновете и колко важна всъщност е тя. Паралелът с Левски в случая е повече от задължителен. Едно от първите неща, за които Станимир Стоилов апелира на „Герена“, е прозрачност и отчетност пред запалянковците. Такова животно на „Армията“ няма. Комуникацията с феновете, въпреки полаганите през последния месец усилия, все още е далеч от необходимото ниво. Маркетингът също. За повече от 6 години в Борисовата градина ръководството на ЦСКА-София не успява да проумее, че няма как този клуб да бъде управляван, сякаш се намира в Ловеч. Тук има критична маса, има бивши играчи с мнение, което тежи, въобще – не е лесна работа. Фамилия Ганчеви напоследък обира само негативите от горепосоченото, защото не умее да използва огромния потенциал, който тази публика носи със себе си. И тук сравнението с Левски е неизбежно. На „Герена“ накараха феновете да се чувстват значими, да участват в живота на клуба.
Дали по примера на сините, или не, ръководството на ЦСКА-София започна срещи с феновете в страната. Осъществени бяха две и просто секнаха. Стана ясно, че на тези сбирки са били задавани редица неудобни и остри въпроси. Дали точно те са станали причина за края на емисарството? Въпросът изглежда повече от риторичен.
Само преди два дни изпълнителният директор на Левски Иво Ивков даде обширна пресконференция по всички наболели въпроси, вълнуващи синята общественост. Направи го директно, без недомлъвки и шикалкаване. И със самочувствието на човек, чиято дума в клуба тежи така, както подобава на един изпълнителен директор. Подобно нещо в ЦСКА-София просто няма. Човекът със същата длъжност на „Армията“ Филип Филипов не е давал подобна пресконференция. Няма и да даде. Но темата не засяга само Филипов, тя е глобална. В Борисовата градина тези постове са бутафорни, те са изпразнени от съдържание, защото натоварените с тези длъжности хора нямат никакви правомощия. Често нямат и информация. Решенията се вземат от началството, а долу се слуша и изпълнява. А докато нещата се случват по този начин, сектор „Г“ ще зее празен. Защото хората в него правят разлика между подмяна и промяна.
Петър Стоянов/ „Тема спорт“
