ЦСКА-София победи и в третия двубой с ЦСКА 1948 на стадион „Българска армия“. Горчивият „червен“ сблъсък, както го нарекохме преди няколко дни, обаче за първи път се изигра пред публика, а не при закрити врата, както бе в предишните два случая заради антиковид мерки през 2020 година и след наказание от БФС през 2021-а.
И ако на терена беше горещо, то на трибуните буквално вреше и кипеше. Циничните, но до голяма степен очаквани атаки спрямо Любослав Пенев и Стойчо Младенов – последните две големи „армейски“ фигури, преминали отвъд барикадата в посока Бистрица, станаха факт. Голяма част от публиката на стадиона всъщност прояви разум и запази мълчание като вид признание към статута на Ел Голеадор и Екзекутора в историята на ЦСКА. Скандиранията към Любо и Стойчо плюс вълната от бутилки, монети и псувни към делегацията на гостите във ВИП-а обаче остави петно върху успеха на терена. Просто защото вреди на марката „ЦСКА“ и на „червената“ публика, която колкото и предадена да се чувства, можеше да стисне зъби за 90 минути.
Същата тази публика, която на практика даде криле и поведе тима на наказания Саша Илич към сладкия обрат от 0:1 до 2:1. Неприязънта към съперника бе канализирана в любов към своите. А еуфорията на героя Брадли де Нойер пред сектор В след гола показа колко важни са „армейските“ фенове за този ЦСКА-София. Просто защото днес те са ЦСКА! Те и момчетата от сектор Г, които все още остават извън стадиона със своята борба в името на клуба.
В самия мач пък онзи манталитет на Илич, който мрази да губи дори и на тренировка, ясно се видя, че вече е перманентно пренесен у футболистлте му. Добро включване на резервите Бамба и Туфегджич, неуморим Линдсет, вездесъщ капитан Матай, крайно борбени бяха дори Жеферсон и Юга, а по ирония на съдбата двамата бекове Турицов от дузпа и Де Нойер със снаряд-шедьовър наковаха успеха. Показателно за волята им за победа обаче бе как при изравнителния гол няколко „червени“ играчи тръгнаха да вземат топката, бързайки да я занесат към центъра.
И така ЦСКА-София победи на терена, но загуби частично на трибуните. Но времето лекува…
Владимир Иванов/ „Мач Телеграф“
