Колкото повече мачове изиграва ЦСКА-София, толкова повече хватката на депресията пристяга гърлото на Сектор Г. Въпреки че клубът плати 8 милиона лева и се очакваше това да бъде залп за консолидиране на червената общност, се стигна до това на последните мачове да ходят по 900 – 1000 души. Истината е, че публиката има един допинг – победите, а третото място създава усещането за импотентност спрямо Лудогорец и Левски. Чисто математически трите точки от върха не трябва да изглеждат притеснителни, но феновете изживяват тежко неумението на тима на Ел Маестро да се справи с преките конкуренти.
Меденият месец от първите мачове на „червените“ приключи някъде след първата загуба от Копенхаген, а явно дотогава недостатъците от слабото представяне в мачовете с Рига оставаха маскирани от победите. Кризата на средната възраст пък дойде след поражението от Левски, за да се стигне и до момента на пълното неудовлетворение от работата на иначе много интелигентния, мислещ и начетен специалист. В момента повечето настроения по „червените“ форуми показват дори носталгия по Стамен Белчев.
Дали Ел Маестро е толкова голям грешник и наистина ли отборът бележи отстъпление спрямо миналия сезон? В полза на треньора трябва да отчетем факта, че му се налагаше да сглобява напълно нов отбор, като до момента мачове за тима във всички турнири са записали 10 играчи, привлечени преди или по време на сезона, без тук да броим върналите се от наем футболисти. Да, ЦСКА-София взе кадри на прилично ниво като Бикел, Жоржиньо, Секулич, Евандро и Али Coy, но няма достатъчно значима фигура като Обертан или дори Каранга или Кабрал, които могат сами да решат мачовете.
Всъщност, разликата спрямо миналия сезон е едно място назад и идва от значително по-силния Левски, който запази гръбнака си и добави само трима-четирима титуляри. В същото време Ел Маестро трябваше да сглобява отбор от изтърбушен до шаси автомобил и дори да го преструктурира по време на сезона с идването на три-четири нови попълнения.
Вторият момент пък е вече споменатата разлика от отсъствието на Каранга, който например реши с головете си четири поредни мача с Дунав, Етър, Пирин и Левски, за да запази още по-дълго надеждите на „червените“ за титла. При това го направи почти сам, нещо което Мауридес няма потенциала да извърши. За разлика от миналия сезон ЦСКА-София успя да постигне по една победа над Левски и „орлите“, но и това е редно да го обясним с приноса на Каранга, който вкара по веднъж почти от нищото.
Цифрите показват недвусмислено, че при Ел Маестро няма как да говорим за отстъпление спрямо отбора на Белчев от миналия сезон. Спецът с английски паспорт има 7% повече победи, докато българският треньор отговаря с 8% по-малко загуби. Колкото и да изглежда странно, но в момента отборът демонстрира съвсем леко изоставане при отбелязване на голове спрямо миналия сезон – 2,22 гола на мач при Белчев, спрямо 2,14 в момента. Ел Маестро пък подобри представянето в защита, където е доказал качествата си. При него отборът допуска по 0,71 гола на мач срещу 0,77 през миналия сезон. Дори трябва да отбележим и едно утежняващо за Ел Маестро обстоятелство, че тук влизат и мачовете в Европа, докато само за срещите у нас показателите са още по-впечатляващи.
Христо Георгиев/ „Меридиан мач“
