Футболистът на Берое – Димитър Пиргов – сподели пред „Мач Телеграф“, че не е доволен от това, което тимът показа през есента. Той заяви и причината, която му е попречила да играе зад граница, както и че в съблекалнята на тима няма никакви проблеми и неприятното финансово състояние на клуба не влияе по никакъв начин на играчите и всичко обещано от ръководството към тях е изпълнено.
– Доволен ли си от това, което показахте през този първи полусезон?
– Аз лично не съм доволен. Не вярвам някой от ръководството, щаба и футболистите да е доволен. С оглед на положението, което беше, мисля, че се справихме прилично, но има още много какво да се желае. Мисля, че сега след една добра подготовка през пролетта да подобрим резултатите.
– Как е настроението в съблекалнята, защото се натрупаха доста неприятни резултати?
– Чета, че настроението в съблекалнята било много лошо, че е имало проблеми и т.н. Искам да споделя, че съблекалнята е изградена от момчета с много личностни качества, освен професионални и сме едно голямо семейство. Никога не е имало каквито и да било проблеми вътре и извън съблекалнята. Стараем се да сме колектив и да показваме максималните ни възможности към момента. Вътре в отбора няма никакви проблеми между футболистите и ръководството.
– В класирането сте на 11-та позиция. Имате ли сили да се борите за 7-то място и бараж за Европа?
– Мисля, че имаме сили. Въпрос е и на селекция, тепърва предстои тя да се прави. Трябва да се подготвим добре. На мнение съм, че основният проблем през първия полусезон беше, че нямахме достатъчно време да се подготвим като отбор и да се синхронизираме. Доста футболисти дойдоха по време на полусезона и в края на подготовката. Липсваше физическата издръжливост. По този начин повечето момчета нямаха възможност да покажат максимума от себе си. Сега имаме повече време и се надявам да се подготвим максимално добре и мисля, че има какво да покажем през пролетта. Да зарадваме феновете на Берое и да подобрим резултатите.
– Мислиш ли, че ще успеете да надградите?
– Длъжни сме. Имаме качествени футболисти и не отстъпваме на доста от отборите в Първа лига. Въпросът е треньорът да вземе правилните решения и да подготви максимално отбора. Трябва да избере правилните футболисти и да постите целите, които са поставени пред него.
– От лятото си в Берое, свикна ли с обстановката?
– Да, свикнах. Повечето футболисти в Първа лига се познаваме и отборът ме прие много добре. Треньор беше Петър Хубчев в онзи момент и не съм имал никакви проблеми с адаптацията. Бързо успях да се впиша в тима.
– Тежкото финансово състояние в клуба отразява ли ви се на вас футболистите по някакъв начин?
– Честно казано не съм усетил да е чак толкова тежко финансовото състояние. Всичко е спокойно и каквото са ни обещали от ръководството, е изпълнено. Вътре в съблекалнята въобще не можем да говорим за подобно нещо.
– Как ще коментираш конкуренцията в Първа лига? Доста е сериозна през тази година?
– Това е така и то не е само тук. Видяхме и на световното първенство, че силите много се изравниха. Повече е тактическото надлъгване. Конкретно в България, като изключим Лудогорец, които организационно и чисто спортно-технически са една идея, а дори и две, по-добре от останалите клубове, другите тимове са на едно ниво. Въпрос на шанс, моментна форма и самочувствие е всеки да победи другия.
– Треньор ви е Николай Киров. Едно от сериозните имена в България. Как се работи с него?
– Той е доказано име и всички са запознати с неговите успехи. Много лесно се работи с него. Той е много взискателен професионалист, който иска да изпипва нещата до най-малкия детайл и му прави чест, че дойде в Берое в труден момент.
– Някой ценен съвет давал ли ти е?
– Чисто индивидуален не ми е давал. В тактически аспект ми е подсказвал кога мога да се справя по-добре или ми споделя, когато правя нещо по грешен начин.
– По-различни ли са неговите методи от тези на останалите треньори у нас?
– Може би всеки треньор е различен и има своя гледна точка. Всеки има различни виждания за футбола и концепция, която изпълнява. В тактическо отношение Киров е много добър специалист. Много добре успява да разучи противника и се възползва по отличен начин от неговите слабости. Успява също така да подготви своя отбор така, че да противодейства на силните страни на съперника. Мисля, че в тактическо отношение е на много по-добро ниво от доста от треньорите в Първа лига.
– Това, че си сред лидерите в Берое и един от играчите със сериозен опит в елита на страната, тежи ли ти по някакъв начин?
– Не. Аз дори не се и чувствам като лидер. Аз съм един от всички останали в отбора. Опитвам се да помагам всеки ден и да давам всичко от себе си. Гледам да помагам и на по-младите, ако се наложи и има с какво. Ако някой се допита до мен и иска да черпи от моя опит и познания винаги съм готов да му обърна внимание. В отбора всеки дава максимума от себе си и се опитва да се развива. Все пак футболът е колективен спорт.
– До момента не си играл в чужбина. Защо така се случи?
– Причината е чисто физиологична, защото ръстът ми не отговаря на стандартите в чужбина. Имал съм разговори с няколко отбора в това отношение на по-ранен етап, но това е основната пречка. Не ми достига височина, за да играя зад граница.
– Имало ли е оферти към теб?
– Да! Имало е. Още като бях в Левски, а преди това и в Славия също. Но това беше пречка, която не успяхме да преодолеем тогава.
– В кой отбор беше най-щастлив през тези години?
– В доста отбори се чувствах добре, но най-топли спомени пазя от Пирин Гоце Делчев. Може би защото това е моето родно място. Първия ми отбор в А група, но там понеже бях вкъщи и отношението на хората и уважението към мен беше много голямо. Гоце Делчев е футболен град и се чувствах много добре, когато бях част от местния отбор.
– Би ли се върнал някой ден отново да играеш в Пирин ГД?
– Да, разбира се. Дай Боже да се върнат в Първа лига. Трудно ще е, но не е невъзможно.
– Беше част и от Левски. Защо се стигна до твоето напускане?
– Точно тогава треньор стана Делио Роси, който имаше свое виждане за футбола. Аз не влизах в неговите планове и най-нормалното нещо беше да се разделим.
– Ще те върна към един твой гол в Ловеч срещу Монтана с фланелката на Левски. Как реши така да реагираш в тази ситуация и с ножичен удар да отбележиш?
– Просто топката се тупна пред мен и взех това решение за стотни от секундата. Така почувствах, че ще е най-правилно. Нямах друг вариант да изиграя ситуацията и за мое щастие се получи и влезе много красив гол.
– С какви чувства си тръгна от „Георги Аспарухов“?
– Който е минал през Левски няма как да не е почувствал любовта на хората. Половин България е „синя“. Имах и добри, и лоши моменти, но винаги ще запазя само хубавите и ще се връщам към тях с усмивка.
– Съжаляваш ли, че не успя да вдигнеш трофей с Левски?
– Да, разбира се. Много исках, но за съжаление не се получи.
– С Ботев Пд имаш загубен финал за Купата на България…
– Да, няма как да не съжалявам. Това е мечта на всеки един футболист, който стига до професионално ниво. Да стигнеш до отличие, но за мое съжаление нямах шанса да го направя.
– Вече си на 33 години. Обмислял ли си да слагаш край на кариерата си?
– На този етап не съм. Чувствам се добре и се надявам така да бъде и занапред. Старая се да бъда професионалист на терена и извън него. Докато се чувствам добре и тялото ми позволява ще продължавам. Имам още какво да дам от себе си.
– Какво си пожелаваш за 2023-та година?
– Да съм здрав. Както аз, така и всички хора, защото здравето е най-важно. Другото се постига с труд и постоянство.
