Бившият капитан и спортен директор на Левски Станислав Ангелов, който към днешна дата е шеф на детско-юношеската школа „Левски-Ракоиски“, коментира пред „Меридиан Мач“ как пандемията от коронавирус се е отразила на живота му. Пелето, както всички го наричат, говори и за любимия му клуб Левски, който онзи ден пропусна да честити рождения му ден. Ето какво каза Ангелов, който както обикновено беше откровен и назоваваше нещата с истинските им имена.
Г-н Ангелов, къде ви намираме в момента?
В центъра на София. Ходих да оглеждам клиника за рехабилитация, която разполага с най-модерните уреди за възстановяване на спортни травми и превенция. Искам най-доброто за децата от школата на стадион „Раковски“ Подготвям се за излизана от кризата. Продължавам да работя въпреки карантината, но дейността ми е по-различна. Естествено, спазвам всички правила. Маски, дезинфектанти, отстояние. Стриктен съм в това отношение с надеждата, че по-бързо ще излезем от карантината.
– Как ви се отразява карантината?
– Гледам позитивно на нещата, такъв човек съм. Колкото и тежко да е, се старая да извличам позитиви. Сега обръщам внимание на неща, на които преди все не достигаше време. Гледам да оползотворявам целесъобразно времето за личностно доразвиване – четене, спортуване в карантини условия. На стадион „Раковски“ също се работи – има строителни дейности, почистване. Целта е да сме напълно готови за рестарта.
– Юношите не тренират вече около 2 месеца. Как поддържат форма?
– Абсолютно всички имат планове за подготовка. Гледаме да им обърнем и персонално внимание. С треньорите от школата разговаряме по телефона с момчетата. Стараем се да им предадем спортна култура, разговаряме по футболни теми. Щастлив съм, че децата се стараят да поддържат форма, колкото и трудно да е това в тази ситуация. Те обаче трябва да не губят всичко по време на тази принудителна пауза, защото когато нещата рестартират, ще последват травми. Радвам се, че момчетата осъзнават това. Имаме страници във Фейсбук и Инстаграм, където всички качват снимки как тренират в домашни условия.
– Кога смятате, че ще се играе отново професионален футбол а България?
– Надявам се това да е скоро. Имаме нужда от футбол. Той а най-голямото развлечение. Когато нещата около вируса тръгнат към затихване, надявам се веднага да отпушат спортните дейности. Трябва да се измиели вариант да се спортува и под карантина, при определени условия. Това ще задържи психиката ни здрава, а това пък от своя страна ща създаде възможността да сме стабилни в карантинните мерки.
– Може ли сезонът при юношите въобще да не се поднови?
– За мен много трудно би могло да се подновят юношеските първенства. Трябва хората в БФС да вземат далновидно решение, което не в в ущърб на футбола. Знам, че хората в централата са способни и ще открият точните действия, които ще ни помогнат за по-бързо възстановяване след кризата. Вероятно ще взаимстваме от случващото се в Западна Европа. Според мен ще бъде най-правилно УЕФА да вземе генерално решение и да го наложи във федерациите, включително и на родната. Така няма да има спекулации, разсърдени и недоволни.
– Дълги години играхте в Германия, а там се оправят най-добре с вируса. Очаква се най-скоро да се поднови и Бундеслигата…
– Това е нация, която е работлива и дисциплинирана. Ако пък има някакъв проблем, немците го решават задружно. Те не гледат толкова емоционално на нещата. В другите страни голяма част от проблемите идват именно от емоционални решения, заради които не може да се осъзнае сериозността на проблема или пък се влиза в крайност, които също са вредни. Германецът не разсъждава излишно, не философства и не се опитва да прескочи правилата. Прави това, което трябва. Това им е плюсът. Поради тази причина са толкова силни икономически, а са загубили две войни.
– Преди десетима дни отново имаше саботаж на стадион „Раковски“. Теренът беше полят с отрова. Подозирате ли кой стои зад тази простащина?
– Имам някакви опасения и подозрения, но не мога нищо конкретно да назова. Това човек, който има спортна култура, не би го направил. За футболиста стадионът е храм. Още повече това е тежък удар за децата. Призовавам от вашите страници, ако някой има проблем с мен, да седнем да го решим. Или да ме атакува в личен план, но да остави децата на мира. Те не са виновни.
– Засилихте ли охраната на стадиона след второто покушение срещу терена и притеснявате ли се за новото модерно и струващо стотици хиляди игрище, което изградихте на „Раковски“?
– Унищоженият терен го възстановихме почти напълно. Тревата мина през няколко процедури. Засяхме и хибридния терен. Всичко се движи отлично, много съм доволен. Около новото игрище има ограда и ще е по-сложно да се пакости, но не е изключено. На „Раковски“ правим нещо за децата, нямам бизнес с бензиностанции или блокове. Охраната няма да засилваме.
– Няма как да не следите ситуацията в Левски. Как ще коментирате случващото се на „Герена“?
– Играта на отбора няма смисъл да я коментирам… Клубът има много по-важни и сериозни проблеми. Предполагам, че световната криза ще се отрази на футбола и мисленето на хората. Само мога да се надявам, че ще е за добро. Иска ми се по време на паузата хората да станат по-смирени, да анализират внимателно ситуацията, да си извадят поуки от предишни грешки, за да вземат точните решения за излизането от кризата. Надявам се силно това да се случи и с Левски. Иначе във времена на трудности, проблеми и себичност – голяма маса от хора се обедини около Левски и отдели от залъка си, за да помогне на клуба. Поклон пред „синята“ агитка!
– Бил сте капитан на Левски, а след това и спортен директор. Много или малко са споменатите от шефа на „сините“ Павел Колев 1,5 милиона лева на месец, които според него са санитарният минимум за издръжката на клуба?
– Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос, защото не съм икономист или финансист. За мен са важни приоритетите и целите, които реално би трябвало да определят финансовата политика. Знам само, че и с много по-малко пари месечно Левски е съществувал и смея да твърдя резултатите му са били доста по-добри. По времето на Тодор Батков, когато отборът направи онзи незабравим европоход, бюджетът беше доста по-орязан. Сега някой ще каже: „Тогава Левски имаше по-добри футболисти“. Това обаче са празни приказки. Винаги съм търсил решение на проблемите, а не оправдания, че е по-лесно. Трябва парите да се използват целево, а с тях да се помогне за резултати и качество, а не само съществуване.
– Докато вие бяхте директор, месечният бюджет влизаше ли в този санитарен минимум от 1,5 млн. лева?
– Беше доста по-малко. Добрият ръководител си личи, когато с по-малко средства постига големи резултати. Това не е утопия. Възможно е и точно Левски го е правил.
– Какви са отношенията ви с Левски към този момент?
– Не поддържаме сериозен контакт, но и нямаме допирни точки на работа. Освен това, че за децата при мен школата на „Герена“ е първа опция. По време на всяка пауза 7-8 от момчетата ми и някой друг треньор отиват в Левски. С други думи – академията „Левски-Раковски“ функционира в полза на тази „Герена“, а нямаме никаква подкрепа от ПФК Левски. Не го казвам оплаквайки се. Това е нещо абсолютно нормално и в реда на нещата.
– Онзи ден на официалния сайт нямаше честитка за рождения ви ден, а общо взето такава чест имат почти всички футболисти и треньори, минали през „Герена“…
– Няколко години подред вече няма. Явно 11 години с професионален договор с Левски не са достатъчни, за да си имаме уважението с ръководителите на „Герена“. Към днешна дата са приключили делата ми с Левски, спечелих и на втора инстанция. Делото имаше и финансово измерение (б.р. – 5000 лева), но аз не съм си потърсил официално парите. Влязох в съда заради неблагоразумието на старото ръководство на Левски да ме обвини в нещо, което не съм извършил.
Сега нямам никакви претенции, нито драма със „сините“, но явно хората, които ръководят, не ме припознават като човек, донесъл успехи на Левски. Аз безкрайно уважавам клуба и хората, които работят в него, и не искам да влизам в полемики.
– Осъдихте Левски за клевета, след като ви обвиниха в „кражба“ на базата „Раковски“. Ще кажете ли вашата гледна точка за ситуацията с школата в квартал „Иван Вазов“?
– Стадион „Раковски“ е на МВР. Той никога не е бил нито на Левски, нито на Станислав Ангелов. Предназначението на комплекса е едно и също от построяването му до ден днешен. Преди много години Спартак бива обединен с Левски и „синият“ клуб стартира контрол над базата. Това обаче не означава, че има вечна привилегия над стадион „Раковски“. Аз съм тръгнал именно от него. На този стадион се правят левскари и до ден днешен. Не мога да разбера претенциите на предишното ръководство на Левски и това агресивно поведение срещу мен. Решението на съда доказа, че няма кражба.