На 26 януари тази година Левски осъществи поредния си трансфер. На тази дата сините подписаха с родения на 29 май 1993 година Пауло Виктор де Менезес Мело-Паулиньо. Кратка справка в специализираните сайтове показваше, че сините привличат флангови нападател, който не бе играл в официален мач от началото на август 2017 година. В предишния си клуб – украинския Заря Луганск (в него е от началото на 2016 до края на 2017) Паулиньо е бил на терена 40 пъти в шампионатни мачове, в които е вкарал 4 гола. Най-резултатният му сезон в кариерата е 2016/17, когато в 31 двубоя се разписва 3 пъти. Толкова. Сините го взеха без пари, като свободен агент.
За престоя в родината му пък бе излишно да се споменава, въпреки че е юноша на гранда Коринтианс, с който през 2013 година печели щатското първенство Паулиста (11 мача без гол). Преди да облече фланелката на Левски, сухата статистика на играча бе следната – 82 двубоя за първенство, в които има 8 точни изстрела (включително 6 мача без попадение в бразилската Серия А).
Нормално бе човек да вдигне вежди и да се запита как с такъв футболист Делио Роси ще изведе играта на Левски по фланговете на друго ниво? Още повече, че и скаутските доклади не говореха, че на „Герена“ идва по-специален футболист. „Паулиньо определено е добър играч за българските стандарти. Технически е изключително надарен състезател. Може да бъде ефективен при позиционен футбол, или когато тимът му разчита на контраатака. Това, което му липсва, е острота в последната третина от терена. Не поема сам инициативата. Рядко изпъква с креативност. Ако реши този свой проблем, може да вкара много голове и да подаде доста асистенции. В този ред на мисли, такова нещо, не видяхме от него в Заря Луганск, където се подвизаваше цели две години“, заяви в началото на годината украинският скаут Макс Давидов пред topsport.bg. След подписването от неговата мениджърска агенция пуснаха клип с подбрани изяви. На фона на отиграванията на крилото от компанията обясняваха силните му страни, като заявиха, че все още не е разкрил потенциала си в противниковото наказателно поле.
Оказа се, че Делио Роси не бе сбъркал в преценката си за играча. И в негово лице сините намериха игла в купа сено – те направиха 21 трансфера през кампанията. Бразилецът напълно отговаряше на профила на типа футболист, търсен от италианеца. През есента той скъса нервите на феновете, след като поставяше Прохазка на левия фланг на нападението, а Вутов на десния. И двамата се мъчеха на тези постове, но Роси просто казваше, че не харесва праволинейни играчи, които само пробиват до аутлинията и след това центрират.
Паулиньо наистина успя да излезе от стереотипите. Изненадващо бързата му аклиматизация за бразилец (помогна му фактът, че вече бе видял и по-големи студове от тези у нас), както и добрата физическа подготовка го превърнаха в най-полезния играч на Левски през пролетта. Забравете за Габриел Обертан и Жорди Гомес. Без Паулиньо в редиците си Левски в момента нямаше да се стяга за бараж за Лига Европа.
Високият 177 сантиметра бразилец оправда всичко казано от скаутите за него. Но наред с това изведе играта си на друго ниво, а с нея и тази на Левски. С Паулиньо на крилото сините имат доста опции. Той играе на левия фланг, но е по-силен с десния крак. Като към това прибавим техниката и приличната му бързина, ще разберем защо е толкова опасен при пробивите. Доста често, когато бразилецът влезе в наказателното поле, той предпочита да шутира. По това най-много се различава от Габриел Обертан. Докато французинът търси първо всякакви други варианти, преди да реши да стреля, то Паулиньо не го е страх да погледне към вратата. Доказателство за това са последните му два шедьовъра в мрежата на Верея. Крилото реализира и двата гола за чистата победа. Преди да се разпише, той на няколко пъти сложи топката на главата на съотборниците си. След това отправи два опасни шута, които бяха спасени. При третия опит нямаше грешка -нахлуване отляво в наказателното поле, финт срещу Здравко Илиев и изненадващо решение не да тръгне към дузпата и от там да стреля, а да бутне топката вляво и с по-слабия си ляв крак с диагонален изстрел да я закачи в скобата. Изпълнение, на което доста играчи биха завидели. Малко след това той овладя избита топка на границата на наказателното поле, а след това с майсторски фалцов удар я прати в горния ляв ъгъл – 0:2, но този път с десния крак. Това бяха съответно седмият и осмият гол на Паулиньо през пролетта. Само в 15 срещи (в 12 от тях започна като титуляр) той вкара точно толкова, колкото в кариерата си преди Левски.
В негово лице Делио Роси има играч както за контраатаки, така и за действия в сгъстени отбрани. А сините фенове вече виждат новия си любимец.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
