От делтата на река Нигер в Южна Нигерия, през Ирландия и английския Лестър, пътят на МакДжералд Уоха стига до България — по-специално до Пловдив и региона, където отваря нова глава в кариерата си.
МакДжералд Уоха е интересна и необичайна фигура в българския футбол: играе в Трета лига и привлича вниманието със стремежа си към гола, а паралелно със спортната си кариера учи медицина в Пловдив — рядко срещано съчетание за футболист.
Нападателят на Гигант (Съединение) е роден в Порт Харкорт — четвъртият по големина град в Нигерия, разположен в петролния район на делтата на река Нигер. Градът е и център на афропоп, афробийт и реге сцeната и е родно място на изпълнителя Бърна Бой, който участва в песента на откриването на последното Световно първенство по футбол.
ПЪРВИ ФУТБОЛНИ СТЪПКИ
Страстта ми към футбола започна през 2008 г., когато бях на 5 години в Нигерия и гледах финала на Шампионската лига. Бях истински омагьосан, когато видях Кристиано Роналдо да отбелязва онзи гол с глава срещу Петър Чех. Бях само на 6 години, когато със семейството ми заминахме за Ирландия. Но в началото все още не тренирах организирано, а просто излизах с деца, които харесваха футбола и играехме в обществените паркове и в междучасията за удоволствие. Към 10-годишна възраст нещата станаха по-сериозни и се присъединих към първия си местен аматьорски клуб.
На 17 вече готов за следващите стъпки, МакДжералд постъпва в академията на Лонгфорд Таун, а година по-късно преминава в Дери Сити – отбора, срещу когото игра ЦСКА само преди няколко седмица: “Разбира се, че гледах мачовете. Все още поддържам контакт с някои приятели и познати в Дери Сити. Дери е огромен клуб в Ирландия, наистина един от най-добрите отбори в страната заедно с Шамрок Роувърс. Да ги видя да играят срещу клуб с историята на ЦСКА и то в евротурнирите бе фантастично! За мен наистина бе специално да видя клуб от юношеските ми години да се състезава в Европа.”
НЕ САМО ФУТБОЛ, НО И МЕДИЦИНА
Футболът не е единственото занимание на МакДжералд Уоха. Той записва първата си бакалавърска степен по Медицинска физиология в Университета в Лестър, като играе за отбора на университета. След университета се завръща в Ирландия и играе за Крусейдърс, но година по-късно избира да спре с любимата си игра, за да се отдаде на медицината.
“Дойдох в България поради една основна причина – да уча медицина. След времето ми в Крусейдърс спрях временно с футбола, защото кариерата ми не се развиваше в посоката, която исках, а и трябваше да се концентрирам върху обучението си. През първата си година тук не играех футбол организирано, а с приятелите ми от медицинския университет – просто за забавление. Един ден, докато тренирах сам в един парк, футболист от Куклен ме видя и ме попита дали искам да отида да тренирам с тях. Присъединих се към клуба и така започна моето пътешествие в Трета лига, което постепенно разпали отново любовта ми към футбола. Установих малко след това, че може би мога да правя и двете — футбол и обучение”, разказва голмайсторът.
“Избрах България, защото един лекар, работещ в болницата на баща ми, беше учил тук и когато разглеждах различни варианти, той ми даде тази препоръка – медицина в България! В комбинация с агенцията, която ме доведе тук, изборът на Пловдив беше напълно естествен. Баща ми е лекар още от много малък възпита у мен сериозни работни навици, за да изградя сигурно бъдеще. На 9 или 10 години развих истинска любов към биологията и науката, знаейки, че в крайна сметка ще работя в научна сфера”, добавя още МакДжералд.
“С напредването на възрастта и фокуса ми върху физическите аспекти на футбола осъзнах, че биологията и футболът са дълбоко преплетени. Без анатомия и физиология не можеш да разбереш собственото си тяло. Всъщност използвах наученото в медицинския университет, за да оформя тялото, ума и кондицията си, когато се завръщах към футбола след едногодишната ми пауза. Любовта ми към футбола ме накара да искам да науча повече за тялото си чрез медицината, а любовта към науката ми помогна да се откроя и в двете. Те просто се съчетаха по най-натуралния начин”, смята още футболистът.
“Все още не съм напълно сигурен за точната си медицинска специалност, но клоня към хирургията. Ортопедията, реконструктивната/възстановителната хирургия и кардиоторакалната хирургия са ми доста интересни, така че имам няколко възможности, от които да избирам. Що се отнася до това дали да практикувам тук или в Западна Европа, изборът остава отворен. Имам възможности на Запад, особено в Ирландия. В същото време контактите ми в България растат, уча езика колкото мога повече и обичам да прекарвам време в болницата с лекарите и пациентите”, добавя бъдещият лекар.
КАКВО Е ДА СПАСЯВАШ ЧОВЕШКИ ЖИВОТИ
Как преминава един мой ден в болницата? Разговор с пациентите, снемане на анамнеза, почистване и обработка на рани или вземане на кръвни проби. Вече имах възможността да наблюдавам хирург по време на операция за отстраняване на тумор – видях от първо лице как хората, на които искам да приличам, наистина спасяват животи! Имали сме и спешни ситуации – като пациенти, които припадат, или такива със сърдечни проблеми, където трябваше да действаме бързо.
Тези моменти на високо напрежение в медицината ми напомнят за футбола. Във и около наказателното поле трябва да действаш светкавично и да пратиш топката във вратата, когато се намираш под напрежение.
В медицината напрежението е още по-голямо, защото на карта е заложен човешки живот, а да го спасиш означава да му дадеш шанс да изживее мечтите си.
Аз обединявам футбола и медицината, като търся връзките между тях: и двете изискват здрава работа, жертви и изключително внимание към детайла. Ценностите, които научавам от едното, укрепват другото, превръщайки ги в един общ начин на живот.
ЖИВОТЪТ В БЪЛГАРИЯ
Напълно свикнах с живота тук и наистина обикнах културата и гостоприемството на хората. Що се отнася до храната, наистина много харесвам месото, зеленчуците и плодовете – всичко е толкова свежо и здравословно. Културата около киселото мляко е огромна, което е страхотно за мен, защото го обожавам и го ям почти всеки ден!
Честно казано, опитът ми в България е изключително позитивен. Понякога местните деца забелязват, че съм различен, и са достатъчно смели да дойдат при мен, да говорят на английски, да кажат „здравей“ или да ме помолят да играем футбол. Пациентите в болницата също са изключително любезни и се доверяват на способностите ми да им помогна, дори когато българският ми все още не беше перфектен.
Езиковата бариера беше малко трудна в началото, но научавам все повече чрез футбола и университета. Намерих прекрасна общност тук, която дълбоко уважава трудолюбието и отдадеността.
БЪДЕЩЕТО: ФУТБОЛ ИЛИ МЕДИЦИНА
Не мисля, че медицината и футболът се изключват взаимно в момента. Футболът е кариера за млади хора, така че ще давам всичко от себе си, доколкото тялото ми позволява. Моят кариерен път беше различен – започнах с футбола малко по-късно, на 10 години, и паралелно преследвах сериозно образование. Не мога да се откажа от образованието, защото то е част от това кой съм, но също така обичам футбола и искам да стигна по-нагоре.
Ще се радвам, ако клуб на по-високо ниво хареса стила ми на игра, нямам нищо против да положа допълнителните усилия, за да се докажа. Със строга дисциплина искам да се опитам да постигна две мечти едновременно. Предпочитам да оставя действията и резултатите да говорят, вместо да предсказвам бъдещето, защото само Бог знае накъде ни води то.
