-
Петър Витанов, по прякор Патрика, е роден през 1967 година. Юноша е на ЦСКА, а в периода 1987-1990 година е неизменна част от първия отбор на армейците рамо до рамо с Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов. Изиграва малко над 100 официални мача с червената фланелка, като бележи 13 гола. Двукратен шампион и двукратен носител на купата, а във финала за трофея през 1988-а вкарва две попадения за победата с 4:1 срещу Левски. Витанов рядко пропуска двубой на ЦСКА-София. Той говори пред „Тема Спорт“ за актуалната ситуация в тима.
Г-н Витанов, ЦСКА записа три поредни победи след поражението с 0:1 на „Тича“. Свали ли се донякъде напрежението, което се беше настанило около тима?
– Това, че отборът побеждава, не значи, че играе добре. Не видях особено предимство нито срещу Берое, нито срещу 1948, въпреки че ЦСКА беше по едно полувреме срещу 10 човека. Начинът на игра е един и същ и така и не се променя, а противниците вече очевидно знаят какво да очакват от нас. И ако тези победи, които постигнахме в последните мачове, са ни мерилото, значи се самозалъгваме. Нормално е треньорът да си има свои виждания, но това просто не е стилът на ЦСКА и така шампион много трудно може да се стане. Играе се мач за мач. Но видяхме, че в двубоите с директните противници тази стратегия не сработва. С тази игра нещата не се получават срещу по-стойностните отбори. Мачовете с Левски дори не ги слагам в сметките, защото в дербито моментното състояние няма голямо значение. Но е факт, че в последните години ЦСКА се превърна в донор на сините.
След победата над ЦСКА 1948 треньорът Ел Маестро обясни, че резултатите са по-важни от играта. Съгласен ли сте с това твърдение?
– Това е лошото. Че не виждам да са достатъчно критични към себе си. Няма как да си треньор на ЦСКА и да те удовлетворява това представяне. Отборите вече идват да гостуват на ЦСКА и играят спокойно, със самочувствие, създават положения пред нашата врата. В атака също нещата не са добре. Има много да се желае от Каранга. Мисля, че ако беше дошъл месец и половина по-рано, още за старта на зимната подготовка, сега щеше да има резултат от привличането му. Той е огромен длъжник, без съмнение. Както и повечето от чужденците. Имам много критики към тях. И смятам, че незаслужено получават много повече шансове и търпение спрямо българските футболисти. Също така не може постоянно да се оправдаваш с късата скамейка. Нали затова си сложен там, за да се справиш със ситуацията. Иначе да, класата липсва, съгласен съм. Но треньорите трябва да изстискат максималното от наличните играчи.
След загубата от Черно море бяха направени стъпки за треньорска смяна, но такава не се осъществи. Смятате ли, че това беше правилното решение?
– Реално погледнато, има два месеца и половина до края на първенството. С този материал, с който ЦСКА разполага, както и да ги завърти нов треньор футболистите, няма да има особена разлика. Дори и да има някаква краткосрочна позитивна реакция, което е нормално, всичко ще е при заварено положение. Иначе аз също смятам, че това не е подходящият треньор за ЦСКА. Видяхме му възможностите и според мен не оправда доверието. Но ако идва някой, да дойде след края на сезона. Да се седне, да се обсъди сериозен план за няколко години напред – политика на клуба, стратегия на играта, визия за отбора. Защото като всеки сезон идва нов треньор, с нови виждания, нито треньорите, нито ръководителите могат да се нагодят. Неведнъж съм казвал, че най-подходящият вариант е Любо Пенев. Не защото ми е приятел и съотборник. Просто възпитанието, културата, погледът му върху играта, дисциплината отговарят на марката ЦСКА. Характерът му е тежък, някои не го харесват, но това няма никакво значение за играта на терена. Показва го в момента и с Хебър, който за пръв път в историята си ще играе полуфинали за купата. Сегашният треньор с нищо не ни се е доказал и не виждам как ще го направи. Но, както се казва, надеждата умира последна.
