-
В последните седмици изглежда е по-трудно да си фен на Левски, отколкото когато и да било. Като гръм от ясно небе дойде акцията срещу клубния благодетел Васил Божков. И както на „Герена“ се радваха една година на финансов комфорт, изведнъж кризата го измести. Опасността от фалит пък надвисна със страшна сила.
И точно тук дойде моментът, в който, в последните 2 дни, колкото е трудно да си левскар, толкова започва да звучи все по-гордо. След краткия шок от изказването на Павел Колев, че в клубната каса има 200 хиляди лева, които ще стигнат има-няма до края на седмицата, последва мощна „синя“ мобилизация. Привържениците осъзнаха, че положението е сега или никога, че не помогнат ли сега, може би никога повече няма да имат тази възможност. Осъзнаха, че и клубът, и те с него се намират на исторически кръстопът. И осъзнаха, че надеждата за оцеляването сега се крепи само на тях. Че само те могат да дадат решителен живителен тласък на клуба. Вече 48 часа опашките пред „Герена“ за абонаментни карти не секват и не намаляват. На всички е ясно, че и всички карти да бъдат изкупени, Левски няма да потъне във финансов рай. Всеки обаче иска да даде своята лепта и да заспи с чиста съвест, че е помогнал на любимия клуб и не го е изоставил в може би най-тежкия му период в близо 106-годишната му история.
Последствията от „синята“ истерия пък далеч няма да се измерят само с финансовото подпомагане на вековниците. Феновете на Левски изглеждат по-обединени от всякога. Нещо, което не се бе случвало от години. Ясно е, че на опашките за абонаментни карти имаше хора и от враждуващи фракции, и от невраждуващи, и неорганизирани фенове, и организирани, и ВИП-привърженици, и млади, и стари, и бедни, и богати… Всички с една обща, заветна цел – спасението на Левски. Всички те показаха ясно, че когато въпросът е за бъдещето на любимия „син“ клуб, различията и враждите се забравят.
Сега вече на всички стана кристално ясно, че феновете на Левски не са изчезнали, а са там, където трябва – до клуба си. И го обичат… до болка! Стана ясно, че могат да бъдат мобилизирани и единни. А това е повече от ясен сигнал към евентуални бъдещи рекламодатели или мераклии за мажоритарния пакет акции.
В цялата лудница остана малко на по-заден план едно решение на НКП. Да няма хореография на дербито с ЦСКА-София. Събраните пари за това ще отидат директно за погасяване на задълженията към НАП. И тук отново се показа единомислието на „синя“ България в този кризисен момент. Нямаше ги традиционните мрънканици по форуми и социални мрежи – „ама защо без хореография“, „парите от хореографията ли ще оправят положението на клуба“ и все неща в този диапазон, които можеха да се измислят.
Е, феновете на Левски ще минат и без хореография. Ще минат и без пирошоу. Но пък такова може и да има. При успех на Левски, А и Б сектор ще бъдат огряти от факлите на победата – онези, хартиените факли. Пак ще замирише на изгорели вестници. Всъщност, може да замирише на изгорели вестници и без победа на терена, защото фенове вече завоюваха своята – онази извън стадиона, в „сините“ сърца. Те вече показаха, че въпреки всичко, въпреки някои болни „левскари“, въпреки превратностите на съдбата, Левски ще пребъде!
Само Левски!