„Оцеляхме“, заяви след мача с Украйна селекционерът на националния отбор Ясен Петров и по този начин сякаш най-точно описа чудото, което спаси трикольорите в Одеса, а до гола на Степанов имахме чувството, че някой е хвърлил тежка клетва на атаката на съперника. 36 срещу 3 удара, 70 на 30 притежание на топката и 12 на 1 корнера. Ако липсваше поне малко от благоразположението на фортуна, то България можеше да запише резултат далеч по-срамен от загубата с 2:7 от Япония, онази с Литва или дори от сборния тим на Корсика преди няколко години.
Единственият, на когото му хареса двубоят, в който стигнахме до 1:1 без голово положение, бе Борислав Михайлов. Веднага след последния съдийски сигнал той публикува в новосъздадения си профил в социалните мрежи пост и обясни, че се гордее с мъжката игра, а в такива мачове се калявал характерът и отборът израствал. Президентът на БФС явно пропуска факта, че един тъпан, колкото и да го бият по сватби, си остава тъпан, а думите му, както и тези на селекционера, много напомнят на онова „Продължаваме напред!“ от Кубрат Пулев след пердаха, който изяде от друг украинец – Кличко.
В четвъртък вечер трикольорите дори не бяха добър спаринг партньор, защото по никакъв начин и в нито един компонент на играта не успяха да се противопоставят на съперника. Единствените, които могат да се гордеят с представянето си, бяха двамата вратари. А ако във футбола важи максимата, че денят се познава от заранта, то Светослав Вуцов даде сериозна заявка за бляскава кариера. Истината е, че този двубой бе и перфектният вариант за бенефис на Николай Михайлов. Стражът на Левски едва ли ще има друго такова полувреме с държавната фланелка, когато след 8 спасявания да каже „край“ като герой. Той бе толкова объркан след сблъсъка със Зинченко и компания, че след това обяви задоволството си от спечелената точка. Ало, Земята вика Ники! Това бе контрола, в която точки не се печелят и губят, а отборите ги използват за надграждане, за избистряне на състава, за изчистване на грешки. За жалост вече 12 мача под ръководството на Ясен Петров нищо подобно не се вижда. За този период можем да се гордеем с четирите последователни точни паса във Флоренция и открадната след уникално опълчение точка от Италия. В Одеса националният тим демонстрира всички добре познати слабости – липса на компактност между линиите, неумение да контролира топката, а преса и контрапреса сякаш са абсолютно непонятни термини. Голът на Ради Кирилов бе отражение на цялостното представяне на трикольорите в последните години – силно изритване в предни позиции, грешка на противника и миг индивидуална класа. Точно така бе и преди месец срещу Северна Ирландия, когато след едно срамно първо полувреме на преден план излезе талантът на Тодор Неделев.
И е крайно време да се престане с оправданията за подмладяване, смяна на поколенията и прочие. Тези заучени фрази ги слушаме от времето, когато Николай Михайлов бе юноша бледен. Благодарение на тях го докарахме до там да се молим да оцелеем в ролята на боксова круша срещу Франция, Русия, Италия и Украйна, а нещо смислено и красиво в предни позиции дори срещу Литва, Грузия и Северна Ирландия се приема като чудо и се превръща в национален празник.
Болезнената истина е, че националният ни отбор е абсолютно отражение на футбола ни. Той се е пуснал по течението и се носи без посока, ясна стратегия и концепция за развитие, а единствената му цел е оцеляването. Срещу Украйна стана, но дали в понеделник фортуна отново ще бъде толкова благосклонна и швейцарците ще проявят великодушието да натиснат спирачката, което проявиха в София, след като са ни вкарали 3 гола за десет минути. И не е ли време да се извадят главите от пясъка и да си дадем ясна оценка това оцеляване или пропадане е?
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
