Мартин Минчев, Виктор Попов, Велислав Василев… От няколко години насам почти няма сезон, в който Черно море да не извади поне един футболист от школата си, който да прикове вниманието върху себе си. През настоящата кампания това явно ще бъде 17-годишният нападател Николай Златев. Досега той има на сметката си 2 гола и една асистенция в 11 мача, като в последния кръг имаше решителен принос за трудния обрат срещу Ботев Враца. Появи се на терена като резерва и показа страст и емоция в действията си, с които беше двигател на почти всичко по-интересно, което се случи през второто полувреме на „Тича“. Преди това донесе трите точки на своя отбор в домакинството срещу Хебър, разписа се и при успеха срещу Берое в Стара Загора. В още няколко мача също имаше добри изяви.
Като поведение на терена и стил на игра можем да открием известно сходство между Златев и Минчев. Освен това настоящото крило на „моряците“ навлиза в мъжкия футбол със самочувствие и нахаканост, с които преди няколко години го стори и нападателят на Спарта Прага. Сравнения между двамата обаче няма да правим. Само ще отбележим, че в един аспект Николай вече задмина Мартин. Той дебютира в Първа лига на 11 юли 2020 г. срещу Ботев Пловдив, когато беше едва на 15 години и 212 дни. Така стана най-младият дебютант в историята на клуба, подобрявайки тогавашния рекорд на Минчев, записал първото си участие на 16 години и един ден.
Родом от Варна, Златев постъпва в школата на Черно море още на 6-годишна възраст през 2011 г., следвайки пътя на своя по-голям брат Радослав, настоящ футболист на Черноморец Балчик. Съдба или случайност, но първият му треньор, Мартин Христов, в своята кариера също беше флангови нападател, любимец на феновете преди петнайсетина години. Освен това в школата при него израсна и Минчев.
„Ники се отличаваше още като дете. В този набор 2004 имаше три момчета, които изпъкваха над останалите и той беше един от тях. От много малък си личеше, че е надарен с качества – бързина, хубав удар, центриране, които трябваше да се развият. В този период много важна беше работата с него в психологически аспект. Ако при Минчев самочувствието и увереността си бяха вкоренени в него, то Ники ги придоби с годините. Изгради се като характер. Той е много изпълнителен, много възпитан и много трудолюбив. Макар все още на крехка възраст, показва лидерски качества при мъжете“, обяснява Христов.
По-късно Златев тренира в школата при Станислав Стоянов и Тодор Каменов, преди отново да влезе в отбора на Христов, под чието ръководство става двукратен вицешампион в Елитната дивизия до 19 г. през последните два сезона. Един от водещите футболисти в състава е, макар да играе с 2-3 години по-големи от него. Действа на позицията, на която е използван и сега при мъжете – по-често на десния фланг на атаката, а понякога и вляво.
„Предвид качествата му, преди две години нарочно го качихме при по-големите, за да развие потенциала си. По същия начин процедирахме и с Мартин Минчев по-рано. Имаше какво да изисквам от него като поведение, характер и игра в защита. Нещата се получиха, разви се много добре и се надявам да продължи по същия път и в представителния тим“, споделя също Христов.
Във времето, в което е при юношите, освен с футболните качества, Златев изпъква и с чисто човешки като лоялност и коректност например. Не веднъж е търсен от други отбори, но остава верен на родния си клуб. Ръководството прояви далновидност, когато през лятото подписа първи професионален договор с него, а възможностите за изява, които получава сега при Илиан Илиев, доказват, че той и семейството му са взели правилното решение.
Златев изпъква с умението си да играе един на един, притежава тежък и точен удар, скорост и повратливост. Способността му правилно да „чете“ при развитието на атаката и да даде решителен голов пас също трябва да бъдат отличени. На този етап все още не е постоянен в изявите си, а и се наблюдава значителна разлика в представянето му като титуляр и резерва – далеч по-добре играе, когато се появява от пейката, отколкото когато започва в стартовия състав. Това обаче е напълно логично предвид крехката му възраст. Той все още е ученик в търговската гимназия „Г. С. Раковски“ във Варна и редовно заляга над учебниците, когато не е ангажиран с тренировки. Оценките му в училище не са кой знае колко впечатляващи (успехът му е 4,50-5,00), но пък за сметка на това спокойно може да получи „отличен“ за първия си срок в мъжкия футбол. А ако продължава и занапред по същия начин, то определено го чака любопитно бъдеще.
Йордан Фотев/ „Тема спорт“
