Младите (а и не толкова младите) български футболисти в Първа лига трябва не просто да благодарят на Петър Хубчев, а да го благославят сутрин и вечер. Не го казвам с ни най-малка доза ирония или подигравка – селекционерът на България като че ли е единственият или един от малкото футболни хора у нас, когото наистина го вълнува това местното „производство“ да се развива и да получава възможност за изява на по-високо ниво.
Хубчев не за първи път изненада публиката с имената в списъка си – в случая става дума за разширения състав за стартовите мачове от Лигата на нациите. Вярно е, че турнирът е експериментален до голяма степен, създаден е от УЕФА, за да замени досадните за мнозина, особено за играчите, приятелски мачове. Идеята като цяло има потенциал, тъй като все пак става дума за състезателни двубои, в които резултатът е от значение, но залогът и напрежението не е толкова голямо.
Затова не е чак толкова учудващо в селекцията да се появят момчета като Мартин Луков, Ангел Лясков или Светослав Ковачев. Признайте си, колко от вас са чували тези имена? И колко от тях биха ги познали на снимка? С ръка на сърцето и с риск да прозвучи като сериозен професионален автогол признавам, че физиономията на момчето от Дунав (Русе) например не бях я запомнил до момента, в който Хубчев обяви избраниците си. Убеден съм, че това важи и за част от колегите ми спортни журналисти.
Получава се така, че поговорката „Опознай родината, за да я обикнеш“ може да се перифразира като „Опознай националния отбор, за да разбереш какви футболисти има в Първа лига„. По-естествено е първо да направят име по терените на „А“ група, както сме свикнали да я наричаме, а не да благодарение на националния тим да стават известни на публиката, пък и на ръководствата на другите клубове. Но не е никак лошо това, че селекционерът дава възможност на неподозирани таланти или малко познати кадри да покажат качествата си, както и че доста отбори в първенството ни имат национални състезатели. Лошото е, че тези момчета по-лесно стигат до представителния тим, отколкото до водещите клубове у нас.
С изключение на ЦСКА в случая, тъй като „червените“ имат петима представители в списъка за мачовете със Словения и Норвегия. Но и от тях споменатият Лясков стана известен повече с неадекватното си поведение си при гола на Лудогорец във вратата на отбора от „Българска армия“ (грешка на младостта, какво да правиш), отколкото с някакви подвизи с екипа на ЦСКА. Светослав Ковачев, за който също стана дума, се води един от големите таланти, излизащи от школата на Лудогорец, но дали ще получи истински шанс за изява със „зеления“ екип, е твърде съмнително на този етап. Затова и момчето беше командировано от Разград в Русе, където спечели и дузпа в мача срещу Левски (пък ако ще и нарушението на Белаид да беше извън наказателното поле).
Но като че ли най-красноречивият пример сред дебютантите в представителния състав за това, че клубовете с претенции у нас, най-вече Лудогорец и Левски, не дават достатъчен кредит на доверие на българските таланти, е Борислав Ценов. На „Герена“ не положиха кой знае какви усилия да задържат халфа, израснал в „синята“ школа. Ама искал повече пари, не ги заслужавал, такива неща се чуха тогава. Сякаш Белмонт, който играе на неговата позиция, пък си оправдава заплатата, която без съмнение е по-висока. В състава на Левски има поне 2-3 играчи, които наистина дишат въздуха и изяждат хляба на българските момчета, без да повишават класата на тима по някакъв осезаем начин.
Но трябва да се има предвид и друго. Клубовете са, да кажем, частни организации. Ако правилата не го забраняват, ще напълнят целите си състави с чужденци. Какъв е смисълът от това е друг въпрос. Много се говори за прословутото изискване, просъществувало само един сезон – всеки отбор в елита да пуска като титуляр по един играч под 21-годишна възраст. Намеренията в една такава норма са подчертано положителни, но видяхме и какви циркове имаше тогава – как младок от Лудогорец се „контузи“ в 6-ата минута на „Герена“ и беше изваден, без никой да се замисля, че това съсипва психиката на момчето (ако не се лъжа, „жертвата“ беше Венцислав Керчев). Така че и тогава се намираха вратички, а и не липсваха скептици доколко изкуственото налагане на млади български играчи, без да са го заслужили, е от полза за самите тях.
Един от тези скептици беше и Петър Хубчев, тогава начело на Берое. Едва ли си е променил толкова виждането в сравнение с преди 2-3 години. Трудно обаче бихме оспорили избора му, като знаем, че действително детайлно следи мачовете от българското първенство. Присъствието на националния селекционер на трибуните в мач от „А“ група беше рядкост за някои от предшествениците му. А сега наставникът на националния отбор едва ли не отваря очите на хората, за да видят талантите, които иначе в най-добрия случай ще търкат скамейката или ще влизат за по 3 минути на местата на чужденците. Дали пък откривателят Хубчев няма да разубеди Тома Неверниците, които са готови да отпишат българското момче след един гаф, за да вземат на негово място поредната „пластмасова“ перла? Едва ли. Но поне можем да видим дали пренебрегнатите наистина заслужават нещо повече в тази професия.
Източник – Топспорт
