Георги Иванов-Гонзо с намръщен поглед отсече в среднощното си интервю след загубата с 1:6 от Турция, че с такива играчи няма никакъв шанс да се гордеем. Няколко дни по-късно Кирил Десподов му отговори с думите, че е нормално в националния отбор да се разсърдят на подобен тип изказвания, но истината е, че в последно време самият Десподов е един от големите длъжници в тима. И ако трябва да променим малко думите на Гонзо, ще си признаем, че с такъв капитан също нямаме шанс да се гордеем.
При химна пеенето горе-долу добре го докарва, но дотам. Много трудно може да се сетим за повече от 1-2 мача в последните години, в които талантът от Кресна да се е откроил особено на фона на всеобщата посредственост. Обикновено той е един от първите заменени, както се случи в 63-тата минута на двубоя в Бурса миналата събота. Много тичал, много се уморил, но резултат никакъв. Преди това бе изваден горе-долу по същото време на срещите с Турция в София и Испания във Валядолид. Разбира се, трябва да се отчете, че напоследък е поставян на върха на атаката, където определено не му е мястото, но липсата на изявен голаджия в националния отбор от дълги години е тема на съвсем друг разговор.
Не е нужно обаче да си Мбапе или Холанд, за да я вкараш онази 100-процентова ситуация, която му се откри на Десподов срещу червените фурии. Той дори това не успя да направи. Именно в такива моменти трябва да покажеш майсторство и характер, ако ги имаш. Да поведеш отбора и да изпъкнеш, защото в противен случай си оставаш лидер само на приказки.
Напоследък головете на Десподов за националния отбор съвсем намаляха, както и асистенциите. Дано поне ни дадат някоя дузпа, за да вземе да я вкара. За последно бе точен на празна врата срещу Северна Ирландия през септември миналата година на „Колежа“, когато вратарят на съперника сбърка фатално. Оттогава се е отчел само с една асистенция при 1:6 от Турция, но до гола на Ради Кирилов отново се стигна с любезното съдействие на противников бранител. В Бурса преди няколко дни нашият човек изпълни един пряк свободен удар и комбинира добре с Георги Русев при атаката с гредата за нашите, но някак това е твърде скромен актив за човек, който вече 5 пъти е избиран за футболист на годината. От него се очакваше много повече още от онзи знаменит момент през 2019 г., когато ЦСКА го продаде не къде да е, а за сериозна сума в италианската Серия А. Таман да си повярваме, че отново ще имаме играч, който да играе редовно в някое от водещите 5 първенства, но това така и не се случи. А Десподов, за съжаление, ще бъде запомнен по-скоро с онова изказване за „космонавта“, отколкото с изявите си на терена с националната фланелка.
Никола Стефанов/ „Тема спорт“
