Футболната есен в България приключи. И този път има много неща, с които да запомним изминалите месеци от юли насам. Най-важното е, че почти във всяка зона на класирането е оспорвано и за всяка ключова позиция има повече от един кандидат.
Естествено, най-голямата изненада е първото място на Черно море. То може да бъде обяснено с много фактори, които допринесоха за него, но въпреки това си остава почти равносилно на сензация. Ще започнем с изброяването на причините, довели до лидерството на „моряците“ с тези, които са вътре в клуба. Първата е, че с изтичането на 2023-а, годините, в които Илиан Илиев е начело на отбора, стават пълни 6. Кредит на доверие, какъвто не е имал нито един треньор в нашето първенство от около 60 години насам. Някъде от времената на Крум Милев и Георги Генов, които са изкарали повече от десетилетие начело на ЦСКА и Ботев Пд. Така че от тази гледна точка големият картбланш към настоящия национален селекционер е време да даде някакви резултати. В клуба има спокойствие, добре е обезпечен финансово, организацията е стройна, а и съставът е обигран. Привличат се и качествени чужденци като Алекс Фернандес, Мазир Сула, Пабло Гарсия, които си вършат работата и вдигат нивото.
С участието на Черно море бе и може би най-хубавият мач на сезона – зрелището на „Тича“ срещу Локомотив Пд. Двубоят завърши без победител – 2:2, като в последните минути пред вратата на Динко Хоркаш и останалите на терена само 8 негови съотборници стана страшно. Имаше и отменен гол с ВАР в заключителните секунди. Всичко, което изброихме, както и временните кризи, в които изпаднаха през есента ЦСКА-София и Лудогорец в началото на първенството, а Левски и ЦСКА 1948 в по-късните му етапи, доведоха до това, че Черно море за първи път в историята си да зимува на върха. А и трябва да добавим, че то е малко условно, тъй като Лудогорец е с равни точки с „моряците“ и има мач по-малко. Той е с ЦСКА 1948 и дори при взимането на една точка в него шампионите ще се върнат отново на върха.
„Орлите“ показаха две лица през тази есен, като по-лошото и по-грозното се видя няколко пъти и в България, и в Европа, докато все още треньор на отбора беше Ивайло Петев. В онзи период се случиха тъжните за клуба мачове с Балкани от Косово (0:2), Олимпия Любляна и Астана (два пъти по 1:2 като гости), разгрома с 1:4 от Аякс у дома, както и загубите от Крумовград и Черно море в първенството, в които тимът изглеждаше ужасно. За сметка на това обаче срещу прекия конкурент в последните няколко години Лудогорец бе безапелационен и помете ЦСКА-София с 3:0 в Разград. В заключителния мач за годината съумя и да развали настроението на „червените“ в последния мач на стадион „Българска армия“ в този му вид. Големи колебания имаше във вратарския пост, на които и Падт, и Слуга направиха сериозни грешки. В основата на почти всичко най-хубаво бяха Якуб Пьотровски, Бърнард Текпетей и Антон Недялков в малкото мачове, в които бе здрав. От ганаеца ще се запомни един от най-майсторските голове в първенството – при ремито 1:1 срещу Локомотив Пд в Разград. Тогава овладя отлично топката във въздуха при един 50-метров пас на Якуб Пьотровски и преди тя да падне на земята я прати в мрежата. Със сигурност завръщането на Георги Дерменджиев помогна за силния финал на есенния дял от страна на Лудогорец.
ЦСКА-София пък започна и завърши лошо тази футболна есен. В началото на сезона кризата бе жестока. Тя се изразяваше в обидното отпадане с общо 0:6 от румънския средняк Сепси, като след първата загуба на „Армията“ падна главата на Саша Илич. Кризата продължи с няколко равенства в първенството – срещу Хебър в Пазарджик (0:0) и слабата Славия на Бакеро (1:1). На „Армията“ отново се чуха викове оставка и то срещу втория старши треньор на отбора за сезона, какъвто е Нестор Ел Маестро. Пикът на лошите изяви бе тежката загуба от Лудогорец в Разград с 0:3. Там ЦСКА-София не успя да се добере дори до почетен гол, макар в последните 20-тина минути, домакините да бяха с човек по-малко след изгонването на Сундберг. Все пак в един момент настъпи стабилизиране, а безспорно върховият мач на „червените“ бе на „Лаута“. Там те попиляха Локомотив Пд, но най-вече като игра, а резултатът остана скромен на фона на превъзходството – само 2:0 за ЦСКА-София. Това обаче си остана един фойерверк и така и не бе повторено нито веднъж в този му блясък от тима на Нестор Ел Маестро. А това навежда на мисълта, че заслуга за видяното в този мач имаше тактиката на треньора на домакините Александър Томаш. Защитата му стоеше изнесена твърде напред и всяка дълга топка към Естрада и Назон водеше до голово положение за „червените“. И въпреки стабилизирането, ЦСКА-София не спечели нито едно голямо дерби през есента. Загуби два пъти от Лудогорец, а срещу Черно море и Левски направи домакински равенства – 1:1. В дербито със „сините“ домакинството беше символично разбира се, но по-важното е, че левскарите бяха малко по-близо до победата и едва ли са били много привържениците на ЦСКА-София, които да са останали доволни от видяното и в този мач. Последният двубой с Лудогорец е доста пресен, за да припомняме акцентите от него. Като че ли обаче най-важният извод от всички, които трябва да си направят на „Армията“, е, че и през този сезон поне до момента отборът не защитава с играта си на терена шампионските си амбиции. За парите, които се влагат в клуба и при взимането на скъпоструващи чужденци (дали като трансферна сума, или само като заплати) като Назон, Естрада, Фаетон, Кордоба, определено отборът трябва да изглежда значително по-добре. Най-вече като игра, защото чисто статистически точките не са толкова малко.
Локомотив Пд е друг отбор от челниците, който се люшкаше между двете крайности. Отборът започна ударно и дълго време беше на първо място в класиране, воден от намиращия се в прекрасна форма Джовани Маркес. Подобри всякакви клубни рекорди за най-силен старт, като в един момент надмина шампионския от преди 20 години. Споменатата загуба от ЦСКА-София, както и вътрешните проблеми в клуба, доведоха до срив в края на есенния полусезон. На „Лаута“ сякаш не си повярваха и даже се уплашиха, че дълго време бяха на върха. Освен Джовани, трябва да отличим и Динко Хоркаш, който направи силни мачове под рамката, макар в края на сезона и той да свали формата си. В този период пусна леки голове – от Кристиан Димитров при загубата от Левски на „Герена“ с 0:3 и на Мажуга при поражението с 0:2 в гостуването на Ботев Bp.
За Левски като цяло есента също може да се определи като слаба. При условие, че тимът е на шесто място няма как оценката да е друга. Към това трябва да се добави, че вече е аут от турнира за Купата и е 99,99% сигурно, че ще остане без трофей навръх 110-годишния си юбилей, който се задава през май 2024-а. Освен това последните впечатления са най-трайни. А при заключителните си изяви – срещу Хебър в Пазарджик за Купата и срещу Ботев Bp в първенството отборът на Николай Костов изглеждаше отвратително. Все пак обективността изисква да се признае, че в началото на сезона не беше така. Отборът се представи силно в Европа и за първи път от 13 години преодоля два съперника в евротурнирите. Направи добри мачове в първенството, не беше надигран нито от Лудогорец на „Герена“, нито от ЦСКА-София в дербито, но от двата мача с тези отбори взе само една точка. Уелтън излезе за няколко мача от игра, след като бутоните на Виктор Попов в края на мача с Черно море на „Герена“, спечелен с 1:0, попаднаха в глезена му. В тези мачове се видя колко зависим е Левски от бразилската си звезда с номер 17 – факт, който сам по себе си също е тъжен. Никога не е добре, когато някой отбор зависи само от един играч. След отпадането от Айнтрахт в Европа настана труднообясним срив в играта, а и в резултатите на отбора. Най-много трябва да се съжалява за равенствата срещу Крумовград и Локомотив Сф (все с по 2:2), в които Левски изпусна нарисувани победи. Както и разбира се, за онова 1:1 срещу ЦСКА-София, в което идиотски гол, дошъл след грешка най-вече на Пламен Андреев, но и на Кристиан Димитров, го лиши от успеха. Най-лошо за клуба е разединението между феновете, най-вече по темата „Наско Сираков“, като краят на това разединение не се вижда на хоризонта. Иначе с оглед ресурса, с който разполага, за клуба е задължително да се пребори за евроквота през първенството, колкото и да си усложни задачата след няколко глупаво изпуснати точки.
ЦСКА 1948 също е много по-зле от това, което трябва да бъде с оглед потенциала си, като основният проблем е непостоянството, а вероятно и това, че треньорите, които водиха отбора от началото на сезона, все още нямат сериозни успехи. А барометърът на отбора и сега, както и през миналия сезон, си остава Ивайло Чочев. Иначе за историята си остава дубълът над Левски – 2:1 на „Герена“ и 1:0 в Бистрица, като при втория споменат мач много красив гол отбеляза Педриньо.
Арда и сега, и през миналия сезон се движи на ръба на челната шестица, като и за този тим проблем е постоянството. През есента доста добре в отбора игра Станислав Иванов, а от резултатите трябва да се отбележи дългата серия домакинства без загуба. Тя бе нарушена едва в края на полусезона, когато ЦСКА 1948 спечели категорично в Кърджали с 3:0.
И при Ботев Пд имаше голям дисбаланс в представянето. Отборът започна кошмарно със Станислав Генчев, но идването на Душан Керкез и на Ивелин Попов преобразиха „канарчетата“. Промяната дойде най-вече от бившият номер 10 на Левски, който в почти всеки мач се отличи с гол или асистенция. Така отборът е вече само на 6 точки от Топ 6.
Представянето на Берое се очакваше с най-голям интерес заради гигантската аржентинска колония в града. Все още заралии са единственият тим, за който българин още не се е разписал от началото на първенството. Отборът стои стабилно в средата на класирането, а в редиците му хубаво впечатление правят някои играчи. Сред тях можем да отличим вратаря Ачинели, хлафa Енцо Ойос и тарана Сантяго Годой. Победата над Левски с 2:1 пък бе най-сериозният успех на тима през сезона.
Единственият дебютант в елита този сезон – Крумовград – също има с какво да помни тази есен. Под ръководството на Неманя Миланович, този тим хвърли бомбата на сезона още в първия кръг, когато удари шампиона Лудогорец в Коматево с 3:1. Измъчи ЦСКА-София на „Армията“, направи равен с Левски и дубъл над ЦСКА 1948, като завърши сезона с погром над тима, домакинстващ в Бистрица с 3:0, вече под ръководството на Станислав Генчев. Ако не станат някакви организационни проблеми вътре в клуба, новакът би трябвало да се спаси без особени проблеми. Много силно за отбора през есента игра Божидар Кацаров, а доста добре се представи и таранът Александър Колев.
Славия бе воден от цели трима треньори, като най-крещяща бе разликата между първия и последния – Хосе Мария Бакеро и Златомир Загорчич. При испанеца отборът бе посмешище. След него Иван Колев също не успя да го съживи до степен, каквото всички в „Овча Купел“ искаха. А Златомир Загорчич за пореден път доказа, че ако има работно място, което е създадено за него, то е точно това, което заема в момента. С него Славия се преобрази, победи Лудогорец насред Разград, а успя да не загуби и от ЦСКА-София. И вече гледа по-спокойно напред, макар да е очевидно, че има нужда от подсилване. Един от постовете, на които нуждата е крещяща, е централния нападател.
Хебър можеше да е спокоен за оцеляването с този състав и с треньор като Любо Пенев. Нито съставът, нито треньорът обаче е сигурно, че ще са същите през пролетта, което прави и прогнозата за тима крайно рискована. От състава трябва да отличим огромния прогрес при тарана Георги Николов, който вече е желан от почти всички големи отбори в страната.
Локо Сф също бе слаб през тази есен, като в началото кризата взе застрашителни размери. Отборът падна с 0:6 от Левски и от Ботев Пд, а през пролетта на миналия сезон отнесе шестица у дома и от ЦСКА 1948. Стойчо Стоев каза, че не иска повече петна в биографията си и хвърли оставка, обвинявайки играчите в бездушие и апатия. С Данило Дончич настъпи леко подобрение, но отборът все така си стои опасно близо до последните три в класирането.
За Пирин важи почти същото, което казахме за Хебър. Клубът е общински и бъдещето му зависи от това какви пари ще му отпусне общината. Иначе Иво Тренчев дотук изстиска почти максимума от играчите си, след като наследи Радослав Митревски. От играчите трябва да се отбележи отличното представяне на вратаря Максим Ковальов.
Ботев Bp закъса сериозно, което е малко учудващо на фона на добрите единици, с които разполага най-вече в лицето на тарана Браян Переа и към днешна дата е сериозен кандидат за изпадане. А основното, на което трябва да разчита, за да се спаси, е кризата при конкурентите да е по-сериозна.
Етър за момента е най-затънал, като със сигурност има сили за нещо повече. В някои мачове тимът няма шанс, в други определено съдиите му отнеха точки.
По отношение на качеството, както винаги имаше и хубави мачове, както и такива, които не ставаха за гледане, но пък интрига има навсякъде, което ни кара да очакваме интересна пролет.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
