Бомбардировката от декларации на хора, свързани с Локо (Пд) в последните дни е на път да нанесе сериозни щети по един наистина добър проект за реформиране на детско-юношеската школа в клуба. Отделя се прекалено голямо внимание на отделни личности и епизоди, вместо да се концентрираме върху цялостната картина. Въпросният Недевски сигурно притежава качества щом заради него се дискредитира цялата система и се стигна до прогонването на спонсора, който е един от малкото, които помагат на Христо Крушарски в издръжката на клуба. И най-добрият парфюм на утвърдената компания обаче не може да прикрие вонята, която се разнесе около „Лаута“ с опитите за поредното омаскаряване на хората, които волю или неволю се ангажираха с поредното вадене на Локо от блатото. Защото само преди две години и половина фалитът чукаше на вратата.
Еуфорията от спасението, което донесе Христо Крушарски, твърде бързо бе забравена, за да се стигне до днешната объркана ситуация. А човекът дори от далечна Аржентина е много по-ангажиран с „черно-белите“, от дългата редица легенди, любимци и фенове, които предпочитат да кадруват отстрани и да търсят своя дребен интерес, свързан повече с днешния комат хляб, а не с възможността в бъдеще да се подреди празнична трапеза.
Жалко е, че вместо да проумеят ползите от реформата с вкарването на помощник-треньор във всяка възрастова група, който да върви с децата от първия им ден в академията до момента, в който навършат пълнолетие и удари часът на истината за мястото им в професионалния футбол, се правят тънки сметки и се търси възможност за външно въздействие върху работата в школата. По метода, който използват в Динамо Загреб, а отскоро се интегрира и в Черно море, старши треньорите на отделните възрасти не се променят. Те работят постоянно с 15, 17 или 19-годишните, както и с по-малките и се специализират в това да са силни при работата с талантите само в определена възраст. Това гарантира много по-добра възможност за индивидуална работа с децата от страна на помощниците, които в детайли следят тяхното израстване. В същото време този подход осигурява още един обективен и независим втори поглед от старши треньорите, които няма да робуват на различни обвързаности с родители и близки, на лични симпатии и стари заслуги.
Щом след една безспорно положителна промяна ставаме свидетели на толкова мрънкане, може да направим само един верен извод. Нефутболният човек Христо Крушарски е напипал поредното болно място в системата. А както и Станимир Стоилов наскоро ни обърна внимание, големият проблем на българския футбол е работата с младите. Така че, ако иска да успее, бизнесменът трябва да реже до кокал, за да изчисти гнилото.
Източник: Людмил Христов/ „Меридиан мач“
