Начело на Берое през последните години се изредиха няколко доказани български треньори, сред които Димитър Димитров – Херо, Николай Киров, Александър Томаш, но никой от тях не посмя да направи това, което вече от няколко мача и през цялата подготовка прави новият ЧУЖДЕСТРАНЕН треньор на тима Густаво Араголаса.
Аржентинският треньор за разлика от българските си колеги не се свени да пуска млади български футболисти от школата на Берое, дори в най-горещите моменти на мачовете.
Густаво Араголаса вижда качества във Викторио Вълков, Александър Петров, Дамян Йорданов и Васил Василев и ги пуска да играят, дава им шанс в елита на България – Първа лига. Там, където само до преди 18 месеца беше тера инкогнита за беройските таланти.
Вярно е, че по принуда още през миналия сезон Васил Василев получи възможност да играе по-често, но това, което прави Густаво Араголаса заслужава само уважение и подкрепа. Подкрепа, за да продължи да го прави. Победите и загубите са част от играта. В Стара Загора много искаха свои юноши в състава. Имаха големи притеснения, че аржентинската лавина ще залее отбора. Тези страхове може би в известна степен се сбъдват, но е факт, че Густаво Араголаса не го е страх да пуска талантите от школата на Берое. Не го е страх да пусне Александър Петров за последните 15 минути в Благоевград, когато на терена беше най-горещо. Не го е страх да пуска като титуляр Викторио Вълков, а дори му даде и капитанската лента. Вече в игра виждаме и Дамян Йорданов, дано да се случва по-често. Не го бе страх да загуби от Хебър, но да пусне в игра и четиримата. Ако към тях добавим и Божидар Пенчев, Берое има петима млади таланти, от които може да се надява, че ще продължават да се развиват, за да стигнат до най-високото ниво. Пътят е дълъг.
Да, чуждестранен треньор дойде в Стара Загора и показа, че не го е страх да даде шанс на талантите от школата, на тези, разбира се, в които вижда, че има потенциал, защото от не всяко дърво, става свирка.
