„17-годишен прекъсва черна серия на Левски“ – това заглавие окупира спортните сайтове на 5 май тази година. Тогава сините победиха с 2:0 Царско село и сложиха край на поредицата си от 4 мача без вкаран гол (б.а. -1 равенство, последвано от три загуби). Моментът настъпи в 9-ата минута на двубоя. Тогава момчето с №88 на гърба получи пас в наказателното поле, умело се измъкна от засадата, а след това последва кинжален удар по диагонала под плонжа на вратаря. Секунди по-късно Марин Петков се озова в прегръдките на съотборниците си.
4 дни по-късно на Левски му предстоеше гостуване на Ботев Пловдив (1:0). В 21-ата минута столичани сътвориха най-добрата си атака за сезона, изградена с по едно докосване. 18-годишният Мартин Петков подаде на Марин. Последва елегантно докосване, позволило му да остане фронтално сам срещу стража, а миг по-късно да оплете топката в мрежата със силен удар в долния ъгъл. 2 мача, 2 гола за младока, 2 победи за Левски. Съвсем нормално бе да се зашуми около момчето, родено на 2 октомври 2003 година в Етрополе.
Идва за първи път на „Герена“ в края на април 2014-а. Не се представя толкова добре на тестовете, но треньорът Красимир Петров съзира таланта му и го взима. Първо го праща в група Б, но с инат и труд детето си пробива път в първия поток. Още тогава показва, че може да работи здраво и знае как да преследва целите си. Заради бързината си започва като крило, след това заиграва като офанзивен халф, а накрая го местят на върха на атаката.
През пролетта на 2019-а младокът е взет да тренира с първия тим. Още тогава Валери Божинов забелязва, че Марин притежава добър ляв крак – по това си приличат. Веднага го взима под крилото си. В последния кръг от първенството – 1:3 от Берое в Стара Загора, Петков е на пейката за първи път и оттам гледа как Божинов вкарва от дузпа. През лятото Божинов напуска, а Марин се връща при юношите. През октомври не е повикан в юношеския национален отбор. Шефът на школата Йончо Арсов отива при треньорите на първия тим Петър Хубчев и помощника му Георги Донков и ги уведомява, че „най-добрият роден играч набор 2003“ е бил пренебрегнат. Те веднага го взимат на минилагера на сините в Добринище и го пускат в контролата срещу арабския Емирейтс (4:0). След това Донков настоява Марин да стане постоянна част от мъжете. Дебютира за Левски на 10 ноември 2019-а – при визитата на Ботев Пловдив, загубена с 0:1. В началото на 2020-а е взет на лагер в Сандански. На 20 януари е и единственият ден, в който журналисти имат достъп до отбора. „Тема Спорт“ още тогава съзрява, че в младока има доста хляб. В репортажа от мястото на събитието ни пише: „Във втората част от тренировката нещата се поемат от Георги Донков, който обръща по-голямо внимание на нападателите. В нея блясва младокът Марин Петков. Той е на първи лагер с тима, но пращи от самочувствие. Вкарва на конвейер, а в края на една атака замахва на два пъти, „сваля на задник“ защитник и вратар, след което спокойно пуска топката в мрежата. За изпълнението си получава окуражителни възгласи, но като най-малък „изяжда и порция храна“, сервирана му от потърпевшите от финтовете. В друга атака обаче прекалява с индивидуалните действия и се налага Хубчев да го свали на земята“.
В качествата на Марин вече са убедени много хора, не само Божинов, който обяви, че е „влюбен“ в 17-годишното момче. В момента Марин е ползван или на крилото, или зад нападателя. Но ако израсне още малко на височина, каквито са очакванията, ще застане на върха на атаката. Талантът си заслужи да го налагат до дупка. И изглежда готов да направи следващата крачка.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
Аз няма да спра да питам: защо на Дани Начев не е предложен професионален договор? Ако все още е малък, за да бъде сключен такъв договор, то защо не е приобщен към първия отбор? Или и него ще изпуснем, както изпуснахме един куп талантливи момчета?