Носител на Купата с ЦСКА за ЦСКА-София: Да намалят чужденците! Да има 2-3, но не по 10-20, както е сега

0
58610130 2845056798870339 5266362299899183104 n

Халфът Самир Аясс (29 г.) даде интервю за topsport.bg, в което говори за актуалния си клуб – индонезийския Персираджа, както и сезона във В група с автентичното ЦСКА, когато тимът вдигна Купата на България (2015/16 г.). Аясс премина в Персираджа малко преди пандемията от коронавирус и записа 3 шампионатни участия на старта на сезона – при успех с 1:0 и две нулеви равенства. През есента той беше в Дунав, но към края на годината рядко влизаше в сметките на треньора и стана ясно, че напуска.

„По-добре е от България и останалите страни в Европа. Спокойно е в Индонезия. Заразени има, но не са чак толкова много с оглед, че населението е над 260 милиона. Сега съм на Бали. В столицата (б.р. – Джакарта) има най-много заразени. Пазя се. Слагам маска, мия ръцете често, гледам много да не излизам навън. Но сега започват да затварят заведения и ресторанти.

Изненадан съм от нивото на футбола. Добро е. Лигата е силна, организацията е на високо ниво. Има добри отбори, чужденци. Има бразилци, футболисти от други националности. Ясно е, че местните не са на кой знае какво ниво, но чужденците вдигат класата. На мен тук ми харесва. Искам да играя и да помагам на отбора си“, каза Аясс.

„Най-хубавият момент в кариерата ми е купата с ЦСКА, още повече, че съм юноша на отбора. За нищо не си заменям медала и екипа от онзи двубой. Най-ценният ми гол е срещу Берое в Стара Загора в първия полуфинал за купата тогава – 2:0. Аз открих резултата. Беше голяма тръпка, а и отидох в ЦСКА точно от Берое“, допълни Аясс.

„Следя какво се случва в ЦСКА. Чувам се с някои от момчетата. Болно ми е, че толкова години няма нов трофей. Но вярвам, че скоро ще бъде спечелен такъв. Аз съм на мнение, че не трябва да се залага толкова много на чужденци. Има добри български футболисти. Ето – Ахмед Ахмедов, играх с него в Дунав. Момчето изчака своя шанс и стигна до ЦСКА. Дано му се дава възможност. Добре, да има и чужденци – но да са двама-трима и с класи над българите. Но не по 10-20, както е сега“, каза още Аясс.

„Имам ливански паспорт и се радвам, че съм част от националния отбор. Трябваше по-рано да се съглася да играя за селекцията. Излизаме срещу силни съперници – Япония, Австралия. Сега започваха квалификациите за световното и ни чакаше мач с Таджикистан. В ливанския шампионат пък спечелих 7 трофея с Ал Ахед“, допълни Аясс.