Нефтохимик навърши 60 години. Една достолепна възраст за отбор, който е създаден с един замисъл, а достигнал други нива след това. Факт е, че първоначално футболната структура е направена, за да могат работниците в НХК да практикуват любимия си спорт. След известни перипетии, сливания и пререгистрации, през 80-те години Нефтохимик тръгва на високи обороти. За да се стигне до 1997 година, когато са спечелени сребърните медали в първенството. Това остава и най-доброто класиране на бургаски отбор в родния шампионат. Всъщност историята се знае. Въпросът е, какво е бъдещето на клуба?
Едно бъдеще обвито в неясноти и постоянни предизвикателства. Нека да бъдем откровени. В момента СНЦ Нефтохимик 1962 има наследени дългове от предното ръководство. Става въпрос за ползването на общинските терени. Около 100 хиляди са дължимите суми за наеми. Това са пари, непосилни за ръководството. Наследството идва от Анелия Златкова, която все още е собственик на фалиралото АД, което безславно напусна втория ешелон преди по-малко от година. Нужни са средства за текуща издръжка. Клубът няма и собствена база, стадион…Нещата изглеждат черни и много, много неясни.
Но. В момента дружеството се управлява от един млад и амбициозен екип. Пламен Николов и Михаил Атанасов имат съвременни и разчупени виждания. Те са зелени до мозъка на костите си, милеят и се борят за любимия клуб. Именно верните фенове успяха да съхранят останалото зрънце от разпадащия се Нефтохимик и да оставят надеждата жива. Битката е жестока, но те са решени на всичко, за да доведат нещата до успешен край.
Нефтохимик има и представителен отбор. Той е изграден от юноши, който започват в Б областна група. Тимът е воден от зеления гладиатор Станислав Жеков. Млад професионалист, който с резултатите си показва, че има огромен потенциал. С него начело отборът има бъдеще и развитие. Интересен е факт, че самите футболисти ще играят, както в областната група при мъжете, така и в надпреварата за юноши старша възраст.
В ДЮШ на клуба работят също амбициозни и качествени треньори. Школата беше почти разрушена, но сега децата се връщат. Бройката расте, въпреки проблемите. Идват и успехите.
Нефтохимик бе закриван, преименуван, унижаван, притискан, но е жив. С младия екип и амбициозните треньори, с верните фенове и тяхната обич. Нужно е обаче още нещо. Това се нарича подкрепа. Подкрепа на общината, на бизнеса, на институциите и обществеността. Дали зеленият клуб ще я получи…това ще покаже бъдещето.
